— В никакъв случай! За твоя крак са жизнено необходими топли морски бани и греене на слънце… а иначе казано — голям бандит си Пиемур! Истинско щастие, че не са те назначили за менестрел в някой холд! От теб всеки нормален владетел ще се побърка!
— А ти не си ли води записки, докато пътешества? — поинтересува се Джаксъм
— Аз! Записки? — възмути се Пиемур. — Ако искаш да знаеш, повечето от дисагите, които мъкне Глупчо са със записки. Защо си мислиш че съм така изпокъсан! — той понижи гласа си и се наклони към Джаксъм. — Нямали да ти се намерят един-два от листовете, които изобрети Бендарек? Ще ми се да нахвърлям няколко скици от места, докато не са ми излетели от главата…
— Имам колкото си искаш! Хайде!
Джаксъм се изправи и тръгна към къщата. Пиемур хукна след него — куцането от което така се оплакваше допреди малко, почти не се забелязваше. На Джаксъм не му се нравеше идеята да демонстрира на младия менестрел неумелите си опити да състави карта на околността, но се оказа че погледът на Пиемур изпуска малко неща. Той измъкна свитък, съставен от акуратно залепени отделни листове, и без да пита го разпъна на масата.
— Аха! Виждам, че не си си губил времето! — в думите на Пиемур прозвуча похвала. — А как измерваше? В дължини на Рут? Е и така става. А аз използвах Фарли — нареждам й да лети с определена скорост. Пускам я, засичам секундите и чакам докато се обади, че е пристигнала на мястото… После, когато чертая изчислявам разстоянието. Н’тон проверяваше измерванията ми, когато работихме заедно, така че съм сигурен — този начин е достатъчно точен, стига да отчетеш вятъра… Пиемур подсвирна щом видя внушителната купчина чисти листове. — Ох, как ще ми бъдат от полза, … мога да започна да правя карта на изминатия път. … Слушай, Джаксъм, ще може ли мъничко да ми помогнеш?
— Тъкмо ще си излекуваш и крака, — каза Джаксъм, опитвайки се да скрие усмивката си.
Пиемур вдигна очи в недоумение и… двамата започнаха да се хилят неудържимо. Не спряха, докато Шарра не влезе в стаята и не поиска обяснение …
Следващите няколко дни преминаха чудесно и най-важното, Рут постоянно им съобщаваше, че здравето на Майстор Робинтън се подобрява. Глупчо беше изпасъл всичката трева около дърветата, до която успя да се докопа и Пиемур се разтревожи за прехраната му. Наблизо нямаше полянки и се наложи двамата да направят кратък полет с Рут във вътрешността. Драконът охотно им помогна да съберат от високата, избуяла трева.
— Тази храна ще му дойде добре, — зарадва се Пиемур. — Че бедният Глупчо съвсем е отслабнал.
„Вярно, че е само кожа и кости — изкоментира Рут. — толкова изпосталели ездитни животни никъде не съм виждал“.
Джаксъм се засмя.
— Само не си мисли, че ще го угояваме за теб.
„Той е приятел на Пиемур, — обиди се белия дракон. — А Пиемур е мой приятел. Не ям приятелите на моите приятели.“
Джаксъм не издържа на изкушението и предаде тези думи на Пиемур.
Младият менестрел се запревива от смях и затупа Рут с длан, точно както тупаше Глупчо.
Натовариха Рут с половин дузина снопа с трева и излетяха.
— Не си ли бил още до планината? — заинтересува се Пиемур.
— Не. Не мога да летя все още в Помежду. — Джаксъм не криеше недоволството от наложеното ограничение.
— Не си го и помисляй! Смъртоносно е да минаваш в Помежду след огнена треска! — Джаксъм малко се учуди на енергичния отговор. — Не се притеснявай, скоро ще може да отидеш и до там. От тук изглежда на една ръка разстояние, но иначе му бих дал четири-пет дни път. А и пътят със сигурност няма да е лесен и гладък. — Пиемур неочаквано го ръгна в ребрата. — Така, че оздравявай! Чух те как пъхтиш докато събирахме тревата.
— Може би, — попита Джаксъм, — по-лесно щеше да е да докараме Глупчо и нека да пасе? Тук наоколо няма нито един дракон, освен Рут.
— Така е, но ако види някой от дивите си събратя, ще тръгне с тях и ходи го гони. Не може да разбере, че да стои с мен и с дракона, който му носи храна е много по-безопасно!
Глупчо се зарадва на угощението и се нахвърли на тревата цвилейки от удоволствие,
— Все пак ми е интересно какви са му умствените способности? — Шарра гладеше сивокафявата козина по гърба му.
— Не е толкова умен, колкото Фарли, но не е прекалено глупав. По-скоро бих казал, че е ограничен. Ако не изискваш от него прекалено много, понякога е направо умник.
— Например? — попита Джаксъм. Той никога не беше имал високо мнение за ездитните животни.
— Например, мога да изпратя Фарли да лети в някоя посока, после да се приземи и да вземе нещо от земята. Най-често ми донася стръкчета трева, клонки, понякога камъни или пясък. Мога да и поръчам да търси вода. Впрочем, така се излъгах, когато изследвах Големия залив. Поръчах и да намери вода, и с Глупчо тръгнахме след нея. Само дето забравих да и кажа да търси питейна вода. — Пиемур размаха ръце и се засмя. — А ето, Глупчо си ходи по земята, но знае къде да стъпва и къде не. Без него отдавна да съм попаднал в тресавище или в плаващи пясъци. Може да бъдете сигурни, че ще открие пътечка и в най-стръмния склон. Отлично намира и вода… питейна имам предвид. Трябваше да го послушам тогава, когато не искаше да тръгне през пясъците на залива. Знаеше, че там няма подходяща вода, макар Фарли да настояваше, че има… и щом го споменах — те двамата са ми чудесни помощници! Между другото, намерих чудесно люпило на огнени гущери, на кралица през пет,…-Фарли изчурулика и той кимна. — Нека да бъде по твоему, през шест или седем заливчета от тук. Аз леко обърках сметките, но тя ще ги намери… Това е за всеки случай, ако на някого му трябват. Ех ако зелените бяха малко по-умни, нямаше да има отърване от тях. Само, че ползата от тях е никаква.