— Ще ви покажа на картата. Н’тон по-късно пак отиде там. Когато го видях последния път, той каза че вулканът вече е престанал да дими. Сега там има островче, почти същото като … вашата планина!
— Ще ми се да го видя, — отбеляза Шарра все още недоверчиво.
— Ще се постарая да ти го уредя, — весело обеща менестрелът. — А, ето и подходящото дърво! — добави той, скочи, хвана се за най-ниския клон и бързо се изкатери нагоре. Почна да бере узрелите плодове и внимателно да ги пуска в протегнатите ръце на Джаксъм и Шарра.
Пътят от Убежището до мястото където намериха яйцата на огнените гущери беше около два часа. Връщането им обратно отне три пъти повече време — трябваше непрекъснато да се промъкват през гъсти храсталаци. Така Джаксъм можа напълно да оцени трудностите, с които се сблъскваше Пиемур по време на пътешествията си. Ръцете и лицето му бяха покрити с лепливия сок от шубраците, раменете започнаха да го болят безпощадно. Не се изгубиха единствено заради вроденото чувство на Пиемур и, разбира се на Рут, който заедно с трите огнени гущера ги водеше към дома по най-краткия път.
Само гордостта не позволи на Джаксъм да се тръшне веднага върху постелката. Пиемур го извика да се къпят, а Шарра се канеше да опече риба за вечеря. Нямаше как, трябваше да остане на крака поне още малко.
…По-късно той стигна до извода, че именно преумората стана причина за невероятно ярките сънища, които го споходиха веднага щом легна и главата му докосна възглавницата. Сънува огромни планини изригващи стълбове дим, гореща пепел и лава… Имаше и тълпи бягащи хора. Джаксъм бягаше заедно с тях и реката от оранжевочервена лава, изтичаща от ждрелото на вулкана за малко да го погълне…
— Джаксъм! — Пиемур го затресе по рамото. — Събуди се! Ще разбудиш Шарра… Пиемур млъкна и се заслуша. Откъм нейната постелка се дочу стон. — А може би и нея трябва да събудя. Сигурно и тя сънува нещо…
Измъкна се изпод постелката, но преди да се изправи, Шарра дълбоко въздъхна и заспа отново, този път спокойно.
— Не трябваше да ви разказвам за този вулкан, — каза Пиемур. — Сякаш отново преживях всичко. Във всеки случай, стори ми се, че именно това сънувах. — съдейки по гласа му — беше смутен. — А и изглежда съм прекалил с плодовете и рибата. Реших да си наваксам за лишенията, които изтърпях по пътя.
Въздъхна и се намести удобно в постелята.
— Благодаря ти Пиемур…
— За какво? — попита той, прозявайки се.
Джаксъм се обърна на другия хълбок, сви се и блажено заспа без сънища.
Сутринта ги разбуди гръмкия рев на Рут.
— Ф’нор лети насам! — каза Джаксъм, след като чу съобщението на дракона.
„И другите са с него“, — добави Рут.
Джаксъм, Пиемур и Шарра тъкмо излязоха на брега, когато във въздуха изникнаха четири дракона, начело с кафявия Кант. Огнените гущери, които обикновено се мотаеха около Рут изплашено запискаха и се скриха. Останаха само Миир, Талла и Фарли.
„С нас е и Пиемур“ — Джаксъм прихвана съобщение на Рут отправено към Кант. И почти веднага Ф’нор усилено замаха с ръце, а после ги кръстоса в знак на победа над главата си.
Ето, Кант свали ездача си на пясъка, изрева някаква команда към останалите и радостно пое към водата, където веднага към него се присъедини и Рут.
— Каква среща, а Пиемур! — извика Ф’нор, смъквайки в движение летателния си костюм. — А ние вече се тревожехме да не сме те загубили.
— Аз! Да се загубя? Никога! — възмути се менестрелът. — А какво може да се очаква от вас, летящите. Всичко ви се вижда лесно — излиташ …фрррр и вече си там. Изобщо няма да можете да се оправите със земните преходи. — Пиемур подсвирна презрително. — Но пък аз само по какви места съм бил…
Ф’нор се усмихна на младежа и така го плясна по гърба, че Джаксъм направо се учуди, как приятелят му устоя на крака.
— Значи ще позабавляваш Майстора с подробно и цветисто описание на твоите пътешествия…
— Искаш да ме заведеш при Майстор Робинтън?…
— Не, не. Той ще дойде тук!
— Какво? …
Ф’нор се разрови в раницата си и извади сгънат лист.
— Ето защо долетях. Слушайте момчета, напомнете ми да не забравя да взема яйцата на огнените гущери.
— А какво носиш? — Джаксъм, Шарра и Пиемур наобиколиха кафевия ездач. Той тържествено разгърна листа.
— Това е домът на Майстора. Ще бъде построен тук, в този залив.
— А как ще дойде до тук? — попита Джаксъм. — Едва ли ще му позволят да минава през Помежду!
В гласа му се прокрадна тъга и Ф’нор го погледна изпод вежди.
— Майстор Идаролан предостави на Робинтън най-големия си и най-бърз кораб „Сестрите на изгрева“. Менолли и Брекке ще бъдат с него. Ще се грижат за менестрела по време на пътуването.