— Но той не страдаше ли от морска болест. — вметна Джаксъм.
— Предишният път, той пътуваше в малка лодка. — отбеляза Ф’нор и лицето му стана сериозно. — Нека да се залавяме за работа. Донесъл съм инструменти и имам помощници — той кимна към тримата млади ездачи, които се присъединиха към тях. — Трябва да превърнем това убежище в малък холд. — Погледна чертежа си. — Като за начало може да изсечем този листак…
— И ще изпечете бедния менестрел на слънцето, — каза Шарра.
— Моля, моля… — започна бързо Ф’нор, но момичето решително измъкна листа от ръцете му и неодобрително се намръщи.
— Малък холд? Това, което виждам тук категорично не подхожда за Южния континент… — Тя седна на пясъка. — Нека да започна с това, че не бих строила там, където сега е убежището. Прекалено е близо до брега — по време на силен щурм — а тук те не са редки — в него ще бъде доста неуютно. Ето тук, малко по-на изток има хълмче обрасло с големи плодни дръвчета…
— Големи дървета? За храна на Нишките?
— Вие ездачите имате само едно нещо наум. Та тук е Юга, не Севера! Навсякъде има личинки. Нишките най-много да проядат листата, но растенията ще се възстановят бързо… Освен това в горещо време единствено зеленината може да ти даде някаква прохлада, вярвай ми. После, не трябва да се строи направо на земята, а на греди или на пилоти. Тук е пълно с камъни, които могат да послужат за фундамент. А вместо тези нещастни малки дупчици в стените трябва да се направят нормални, широки прозорци, за да може вятърът да влиза. Ако искате, може да се сложат и кепенци, но по-добре ме послушайте. Откакто се помня живея на този континент и знам как строят тук. Трябват прозорци, а вътре — дълги коридори за проветрение. — Шарра говореше и едновременно с това рисуваше план на дома върху сухия, горещ пясък. — Кухнята трябва да е извън дома, може би в отделен навес. Досега с Брекке палехме огъня в яма обградена с камъни. — посочи огнището с ръка. — И накрая, защо ви е баня, след като заливът ви е на две крачки…
— Надявам се, — каза Ф’нор, — няма да възразиш поне срещу тръбопровод.
— Разбира се че не! Доста по-удобно е отколкото да мъкнеш вода от ручея. Само трябва да се сложи един кран ето тук, в кухнята, а може би дори и цистерна за да се загрява водата.
— А ти да не си още и майстор-строител? — В гласа на Ф’нор нямаше раздразнение, по-скоро възхищение.
Шарра отвърна с достойнство.
— Ако си спомня още нещо, ще ти кажа.
Ф’нор се усмихна, после погледна чертежа и се намръщи.
— Все пак, не съм много уверен, че на нашия менестрел ще се хареса толкова много зеленина близо до дома. Вие, доколкото разбирам сте свикнали по време на Валеж да се намирате отвън…
— Майстор Робинтън също има опит, — каза Пиемур. — Шарра е напълно права относно жегата и за това как трябва да се строи. Колкото до дърветата — винаги можем да ги отсечем, но ако се окаже напразно — трудно ще ги накараме да израстат отново.
— Вярно. — съгласи се Ф’нор. — Сега вие тримата, Б’рефли, К’вен и М’ток. Пуснете драконите си, нека да се къпят и да почиват на слънце заедно с Рут и Кант. Няма да ни потрябват, докато не започнем да сечем дървета. Дай чувала, К’вен. При теб бяха брадвите, нали? — Ф’нор раздаде инструментите, като пропусна покрай ушите си жалбите на Пиемур, че вместо заслужен отдих след безкрайното му пътешествие из бодливите храсталаци, е удостоен с честта да стане дървосекач. — Заведи ни на мястото, за което спомена, Шарра. Ще отсечем няколко дървета и ще се опитаме да ги използваме, като пилотни греди.
— Достатъчно здрави са, — съгласи се момичето и ги поведе. Не грешеше относно здравината. Когато Ф’нор набеляза мястото за бъдещия дом и се опита да отсече първото дърво се оказа, че задачата няма да е никак лесна. Брадвите направо отскачаха от стволовете. Удивеният ездач измърмори нещо относно ковача, който ги е заострил и измъкна точилото. След като се мъчи няколко минути, отново се пробва. Работата потръгна, но не за дълго.
— Нищо не разбирам. — облегна се той на накълцания ствол. — Защо е толкова здраво? Та това е плодно дърво…! Но все пак момчета, ще трябва да разчистим площадката…
Към обяд, великолепни мазоли украсиха не само ръцете на Пиемур. Лошото бе, че работата вървеше много бавно. Успяха да повалят само шест дървета.
— В крайна сметка не сме мързелували, — избърса потта от челото си Ф’нор. — Време е да разберем какво е приготвила за ядене Шарра. Мирише доста апетитно…
Дори не успяха да се изкъпят преди обяда. Солената морска вода жестоко раздразни мазолите — наложи се Шарра да намаже всички с болкоуспокояващ балсам. Когато привършиха с печените картофи, Ф’нор се зае да точи брадвите. До вечерта се занимаваха само с окастрянето на клони, а драконите преместваха стволовете в единия край на просеката. Шарра разчисти храсталаците, а после с помощта на Рут начупи черни камъни и с тях отбеляза ъглите на бъдещия дом.