Когато Ф’нор и тримата младежи отлетяха към Уейра, Джаксъм, и Пиемур рухнаха, като покосени и едва успяха да се вдигнат, когато Шарра ги извика за вечеря.
— Бих предпочел да обиколя Големия залив… — изпъшка Пиемур, докато се опитваше да раздвижи раменете си.
— Правим това за майстор Робинтън, — отбеляза Шарра.
Джаксъм замислено разглеждаше мазолите си.
— При такива темпове, — каза той, — по-добре да дойде след няколко месеца.
Шарра се съжали над измъчените момчета и ги разтри с някакво мазило, което ухаеше приятно и сгряваше преуморените мускули. Джаксъм забеляза, че тя му разтриваше гърба повече отколкото на Пиемур и се зарадва. Не, наистина му беше приятно да се срещне с младия менестрел и заедно да превърнат пътните му записки в карти. Но не можеше ли да се появи два-три дни по-късно? … В присъствието на трети човек Джаксъм трудно можеше да разчита на уточнение на чувствата си с Шарра…
На другата сутрин обстоятелствата окончателно престанаха да са в негова полза. Шарра ги събуди с новината, че са пристигнали Ф’нор и неговите помощници.
Но Джаксъм изобщо не беше готов за гледката, която се разкри пред очите му още щом се измъкна от убежището.
На брега на залива, на просеката, в небето — навсякъде беше пълно с хора и дракони. Още щом някой от драконите бъдеше разтоварен, той излиташе и неговото място заемаше друг. Заливчето кипеше от играещи и пляскащи зверове. Рут стоеше до източния нос и вдигнал глава без умора приветстваше новодошлите. А на покрива на Убежището пищеше и пляскаше с криле, цяло ято огнени гущери.
— Направо да се побъркаш! Само виж! — изхихика Джаксъм. После потри ръце. — Значи днес сеченето на дърва може и да ни се размине!
— Джаксъм! Пиемур! — Двамата се обърнаха щом чуха гласа на Ф’нор. Кафевият ездач идваше към тях, а след него вървяха Майстор-ковачът Фандарел, Майстор-строителят Бендарек, Н’тон и съдейки по възлите на раменете, водачът на Крилото от Бенден.
— Не оставих ли тук вчера рисунките? Не можах да ги намеря… аха ето ги! — Ф’нор посочи листовете върху малката масичка. Първоначалният план, предложен от Брекке и вторият, с промените направени от Шарра. Ездачът ги взе и ги показа на Майсторите. — Фандарел, Бендарек! Става дума за …
Те не го оставиха да довърши, направо измъкнаха листовете от ръцете му и ги заразглеждаха внимателно. След това заклатиха неодобрително глави.
— Замислено е добре, но изпълнението… — изломоти великанът ковач.
— Предводителят Р’март ми отдели достатъчно ездачи, за да доставя качествено дърво от твърдите породи. — каза му Бендарек.
— Аз имам тръби за водата и всичко останало, метал за огнището, кухненските приспособления и прозорците…
— Лорд Асгенар настоя да доведа и неговите каменоделци — фундаментът и подът трябва де направят добре.
— Но за начало, Майстор Бендарек трябва да оправим плана.
— Съгласен съм! Без съмнение от това ще стане чудесна хижа, но дали това жилище ще е достойно за Майстора менестрел?
Те оживено заобсъждаха чертежа, съвсем забравиха за другите и се отправиха към масата, която Джаксъм специално беше пригодил за картите. Пиемур успя да ги изпревари със секунда и да „спаси“ чантата си с бележки. Майсторът дърводелец дори не го забеляза, взе един чист лист, измъкна от джоба си пишеща пръчка и започна бързо и акуратно да чертае. Ковачът взе друг лист и също се захвана за работа.
— Трябва да ти призная Джаксъм! — каза Ф’нор. Очите му се присвиха с насмешка. — Аз нямам нищо общо. Само попитах Ф’лар и Лесса, дали не могат да ми помогнат с няколко човека. Лесса направо ми се ядоса заради глупавия въпрос, а Ф’лар каза, че мога да взема колкото си искам ездачи. Можеш ли да си представиш каква тълпа се беше събрала сутринта…по ръба на целия Уейр се бяха наблъскали дракон до дракон, а долу на площадката чакаха половината майстори на Перн. Сигурно Лесса се беше казала на Рамот да потърси доброволци и от целия свят …
— Това само им е дало необходимата причина, Ф’нор, — каза Пиемур, оглеждайки тихия плаж и тълпата ездачи и майстори, пренареждащи донесеното от драконите.
— Вярно, но не очаквах такъв отклик. А не можех да ги отпратя да си вървят!
— А според мен това е достойна отплата за Майстор Робинтън — каза Шарра. Джаксъм срещна погледа й и видя, че тя разбира, какви чувства предизвика в него това нашествие в малкия им уютен залив. После момчето усети погледа на Ф’нор и успя да извика на лицето си някакво подобие на усмивка.