— Е, ако не стигнат, — отвърна Джаксъм, — винаги можем да хванем и някоя от онези големи риби.
Тази перспектива не го тревожеше — никога не беше ловувал с харпун, така че…
Скоро откриха уер, голям и тлъст, точно какъвто им трябваше — разперило гордо опашка, животното вървеше по следите на самките. Джаксъм стисна по-здраво шията на дракона и се приготви да метне ласото. Предаде на Рут изображението на набелязаната жертва и той послушно пикира. Лапите му почти докосваха тревата, прибра крилете си назад за да не пречат на мятането. Джаксъм се наведе и бързо и прецизно надяна клупа върху голямата, грозна глава на уера. Самецът изплашено се дръпна назад, но така само по-силно затегна примката. Рут се издигна нагоре, а момчето дръпна с все сили въжето и прекърши врата на птицата.
Плячката се оказа тежка: на Джаксъм едва не му се откъснаха ръцете. Рут му помогна, като хвана примката с предната си лапа.
„Ф’нор ни похвали за улова. Надяват се и те с Кант да имат същия късмет.“
Приземиха се на далечния край на езерото. Рут внимателно се кацна и остави плячката на земята. Джаксъм измъкна въжето и завърза птицата на гърба на дракона за да не пречи при полета. След като излетяха отново, видяха Т’гелан, който упорито преследваше един самец. Ф’нор и Н’тон прелетяха край тях и кафевият ездач посочи с ръка към залива. Докато Рут завие за да ги последва, Джаксъм забеляза, че Т’гелан е хванал уера си почти досами началото на гората. Наложи се драконът му да извие рязко нагоре за да не се забие в дърветата.
Като цяло ловът беше добър — успешен и бърз. Надяваха се на следващото утро, когато пак тръгнат за лов, уеровете да са се успокоили. Построяването на холд за Майстора Менестрел нямаше да е лесно. Колкото и много да бяха помагачите, за един ден едва ли щяха свършат. Значи и утре щяха да дойдат на лов тук или да порибарстват в залива.
Въпреки че отсъствието им беше кратко, Джаксъм забеляза, че голям участък от горичката вече е разчистен. Тъкмо се питаше, как новопристигналите са успели толкова бързо да отсекат дърветата, когато видя, как един голям дракон обхвана поредното дърво с лапи, измъкна го с корените и го отнесе внимателно до съседното заливче. Основите на къщата бяха вече изкопани, а строителите поставяха в рова специално импрегнирани стволове дървесина, докарани от Майстор Бендарек Бяха разчистили и широка, красиво извита алея и я посипваха с пясък. На брега беше стоварена и голяма купчина камъни — останалите помагачи се бяха наредили във верига и си ги предаваха до мястото на строежа.
На източния нос вече бяха направени и запалени огнища за приготвяне на месото. В сянката на дърветата имаше маси отрупани с набрани плодове — червени, оранжеви и зелени.
Рут увисна над полянката, внимателно пусна плячката и кацна. Двама от работниците веднага хукнаха да помогнат. Още щом уерът беше развързан, драконът се дръпна настрани, а Джаксъм остана да направлява големите дракони.
Ф’нор бавно се приближи, като разкопчаваше летателния костюм. Примижавайки от яркото слънце, той гледаше врящия мравуняк, в който се беше превърнал уединеният залив. После дълбоко въздъхна и кимна с глава, сякаш нещо бе надминало очакванията му.
— Да, така трябва да се получи, — измърмори той, сякаш на себе си. Усмихна се и здраво стисна Джаксъм за рамото. — Сега съм сигурен, че преселването ще стане без проблем!
— Какво преселване?
Ф’нор явно нямаше предвид строителната треска.
— На ездачите, — каза той, — им предстои да се завърнат към земята… в холдовете. Ти успя ли да разузнаеш наоколо?
— Само брега между този залив и разливните езера, където ловувахме. И малко от гората между тях. По-вчера, с Пиемур.
И двамата едновременно погледнаха към вулкана, чийто конус обвит в облаци се извисяваше в далечината.
— Привлича погледа, нали? — усмихна се Ф’нор. — Мисля, че ти си заслужи правото да отидеш там пръв. И изобщо, вие двамата с Пиемур трябва да предприемете сериозно разузнаване навътре в континента. Нека вулканът ви служи за ориентир. Какво, доволен ли си? Малка разходка няма да ви навреди. И, преди да съм забравил — къде са онези ваши яйца?
— Двадесет и едно са, — каза Джаксъм. — Ако е възможно, искам пет бройки…
— Разбира се!
— … да изпратя в Руат.
— Още вечерта ще бъдат там. — обеща ездачът.
— И едно ме се стори интересно… Джаксъм се заоглежда.
— Какво?
— Обикновено тук е пълно с огнени гущери. А сега преброих не повече от десет. И всички са маркирани!