Глава 17
Форт Холд, Уейр Бенден, Холд Залив,
на борда на кораба „Сестрите на Изгрева“,
15.10.1 — 15.10.2
Три огнени гущера се спуснаха един към друг, описвайки във въздуха приветствени пируети. Тримата мъже седнали около масата в малка стаичка във Форт Холд с усмивки ги наблюдаваха. Лорд Грока провеждаше конфиденциално съвещание. Сибелл често идваше тук, но никога както сега — като представител на своята Гилдия. Присъствието на Предводителя на Форт Уейр говореше за значимостта на събитието.
— Даже не зная с какво да започна, — каза Грока, наливайки вино и Сибелл си помисли, че началото никак не беше лошо, особено като се вземе предвид, че лордът беше извадил бутилка бенденско. — Мисля обаче да мина направо на въпроса — продължи той. — Ето каква е работата… поддържах Ф’лар след схватката му с Т’тон — леко се поклони на Предводителя, — защото знаех, че е прав. Той постъпи както трябва, когато изпрати недоволните от Старовремците там, където няма да причинят вреда на никого. И докато живееха в Южния Уейр нито ние им се месехме, нито те ни се бъркаха в делата, поне повечето от тях… — Грока изгледа първо Сибелл, после Н’тон. Двамата кимнаха — за тях не бяха тайна периодичните грабежи в Форт Холд извършвани от южняците.
— Така че, — Владетелят сложи ръце на внушителния си корем — сега те или са измрели, или вече са на умиране. Едва ли могат да навредят на някого. Освен това, Д’рам, като представител на Ф’лар събира ездачи от цял Перн за да направи Южния отново порядъчен Уейр — да се бият с Нишките и така нататък. Това го одобрявам, напълно го одобрявам! — Грока внимателно изгледа събеседниците си. — Така че, — повтори той, — смятам, че всичко това е само на добро. Изглежда, че Южният континент ще има най-после защита от Нишките. Което означава, че когато Южният Уейр заработи както трябва, тамошните земи няма да са вече опасни. Зная, че там вече има един основан холд — този на младия Торик. Към него нямам никакви претенции — той си е заслужил това, което управлява. Но добре работещият Уейр може да защити повече от един малък холд, нали така? — той погледна изпитателно Н’тон, но лицето на ездача остана безпристрастно. — Между другото, тук на Север обучаваме младите хора да стават владетели. Владетели! Те искат да бъдат такива, но откъде да вземем земя за всички? Ако знаехте само какви караници стават между тях, какви интриги! Ужас! Единственото разумно решение е да им се намерят собствени холдове. — Лорд Грока удари по масата с юмрук. — Не мога да раздробявам повече моята земя. Тя и без това вече достатъчно е раздробена. И всеки участък е обработен. И как да изгоня фермерите и децата им, чиито бащи, деди и прадеди са се трудили на тази земя? Един Владетел е може да постъпва така! Не искам да ощетя никого, само за да уредя роднините си! С други думи, имам си нещо на ум и знам, че добре разбирате, че ако на Южния бяха само Старовремците никога нямаше да повдигна този въпрос. Но сега там главен е Д’рам, а той е човек на Ф’лар и се е заел да направи от Южния истински боен Уейр. Значи могат да се появят и нови холдове. — Лорд Грока отново изгледа Предводителя и менестрела в очакване на възражения. Но такива не последваха и той заговори отново. — Там на континента има много неусвоена земя, нали? Според мен, никой даже не знае колко точно. Сам чух разказа на Майстор Идаролан за това, как един от корабите му четири дни е пътувал по крайбрежието и …
Тук неизвестно защо започна да се смее и цялото му тяло се разтресе. Без да каже нищо посочи с месестия си пръст всеки поред и се опита с жест да обясни нещо, което смехът не му позволи да направи с думи.
Н’тон и Сибелл безпомощно се спогледаха и вдигнаха рамене. Не разбраха, какво толкова е разсмяло владетеля и какво толкова иска да им каже, Най-накрая Грока потуши смеха си и изнемощяло изтри избилите сълзи.
— Истински юнаци! Браво! — той се закашля и се тупна в гърдите. Внезапната му веселост се смени с пълна сериозност. — Наистина, поздравявам ви! Не ви обвинявам в нищо. Даже напротив. Пазите тайните на Уейра. Това е похвално. И ви моля само за едно — кажете на Ф’лар. Намекнете му, че е по-добре да напада, отколкото да се защитава. Не че той не си го знае. Искам просто да го предупредя да е готов…скоро. Целият Перн вече знае, че Майстор Робинтън се отправи на Южния континент за да оздравее. Всички разбира се му желаят добър път и скорошно оздравяване. Но започват да си задават въпроса — Дали Южният е все още под забрана?
— Той е прекалено голям за да бъде защитаван успешно от Нишките. — каза Н’тон.
— Знам, знам, — кимна Грока. — Но хората са чували също, че там може да се оцелее и без покрив над главата. — примижа и изгледа Сибелл. — Чували са също, че Старовремците не са си давали много зор да помагат на Торик.