— Кажи, лорд Грока, — обади се Сибелл тихо, — случвало ли ти се е да бъдеш навън, когато падат Нишки?
— Веднъж ми се случи, — потръпна владетелят. — Само като си спомня…Да, разбирам, накъде биеш менестреле. Но дори и така — това изпитание ще послужи да отличим мъжете от момчетата. — рязко и уверено кимна с глава. — Да, да отличим мъжете от момчетата. — Погледна лукаво Н’тон. — Нима в Уейровете не се нуждаете от същото?…
За негово учудване Н’тон се разсмя.
— Разбира се, добри ми владетелю. И не само от това.
— Да?…
— Още днес ще предадем на Ф’лар съобщението ти. — Предводителят на Форт Уейр вдигна бокала си.
— За какво още мога да мечтая! — удовлетворено кимна Грока и се обърна към Сибелл. — Някакви новини за Майстор Робинтън?
В очите на менестрела заблестяха весели пламъчета.
— Преди четири дни е потеглил от холд Иста. Сега почива и се чувства отлично.
— Какво? … — Грока не вярваше на ушите си.
— Във всеки случай ми казаха, че е обкръжен от всички удобства. Но дали той смята така, не зная.
— Сигурно се е отправил към онова райско кътче, където е заседнал младият Джаксъм.
— Заседнал? — Сибелл с престорен ужас погледна лорда. — Не, по никакъв начин. Просто известно време след болестта ще трябва да се въздържа от полети Помежду.
— Бях в този залив…Наистина прекрасно място. Къде точно се намира?
— На Южния континент, — весело отвърна Сибелл.
— Е да. Не искате да говорите, значи няма да ми кажете, за което не ви обвинявам. Забележително място…А сега, направете ми услуга — тръгвайте и предайте на Ф’лар, това, което ви казах. Никак не ме урежда да съм от последните. Но ако попадна в първите редове, ще е от полза не само за мен, но и за Ф’лар. Че с моите безполезни синове не мога да спя спокойно.
Владетелят се изправи, изправиха се и присъстващите. — Когато видиш своя Майстор, Сибелл кажи му, че съм се тревожил за здравето му! Няма да забравиш, нали?
— За нищо на света!
Мерга, малката кралица на Грока изпрати Кими, златната на Сибелл и кафявия Трис на Н’тон с приветливо чуруликане. Сибелл си помисли, че това може да означава само едно — Грока беше доволен от разговора.
Двамата мъже мълчаливо слязоха по широкия склон, който водеше от двора на Форд Холд към павираният път, който се виеше между постройките на обширния път. Едва тогава Предводителят чу тихият, доволен смях на Сибелл.
— Стана, Н’тон, наистина стана!
— Какво?
— Лордът моли Предводителя на Уейровете за разрешение да тръгне на юг.
— А защо не? — с недоумение попита Н’тон.
Сибелл се усмихна широко.
— Кълна се в Черупката, Н’тон и ти си се вързал! Слушай, имаш ли малко свободно време да ме закараш до Бенден? Грока е прав! Може и наистина да се окаже пръв, макар че като знам похватите на лорд Корман се съмнявам… Но няма да е и последен.
— На какво все пак съм се вързал, Сибелл?
Усмивката на менестрела стана по-широка, кафявите му очи заблестяха весело.
— И от мен трудно ще измъкнеш тайните на гилдията, приятелю!
Н’тон възмутено изхъмка и му прегради пътя.
— Обяснявай или никъде няма да те закарам!
— Но то е очевидно Н’тон, — каза Сибелл. — Помисли си, докато летим към Бенден. А ако дотогава не се досетиш, ще ти разкажа всичко. И без друго трябва да докладвам на Ф’лар.
— Значи и Грока също?… — Ф’лар замислено погледна по-младите си приятели. Тъкмо се беше върнал от Керун, където след боя с Нишките, беше провел също толкова неочаквана беседа, прекъсвана многократно от тръбните звуци на вечно простиналия нос на лорд Кроман.
— Нишки над Керун днес? … — попита Сибелл и като видя намръщената физиономия на Ф’лар, с усмивка се обърна към Н’тон. — Изглежда Грока не е бил пръв.
Ф’лар раздразнено хвърли летателните си ръкавиците върху масата.
— Прости ни Предводителю, че ти досаждаме, точно когато имаш нужда от почивка. — каза Сибелл — Но вероятно не само лорд Грока е започнал да крои планове за пустеещите земи на юга. Той каза, че трябва да те предупредим.
— Да ме предупредите! Ха! — Ф’лар мрачно си наля вино. После се сети, че не е сам и наля на останалите.
— Положението все още не е станало неуправляемо, Предводителю, — отбеляза менестрелът.
— О, да! Тълпи от безимотни са на път да залеят Юга, а ти казваш, че все още можем да ги контролираме?
— Те са длъжни най-напред да поискат разрешение от Уейр Бенден!
Ф’лар тъкмо отпиваше от виното и чутото за малко не го накара да се задави.