— Да поискат разрешение от Бенден? Това пък защо?
— Заслугата е на Майстор Робинтън! — Н’тон се усмихна широко.
— Простете, но не съм сигурен, че разбирам, — Ф’лар седна и си изтри устните с длан. — Какво отношение има Майстор Робинтън, който по мои сведения благополучно пътува по море, към Корман, Грока и всички жадуващи да си отхапят по късче от Южния континент за многобройните си синове?
— На теб, Предводителю вероятно ти е известно, — започна Сибелл. — Че той ме изпращаше на разни места из целия Перн — и на единия и на другия континент? В последно време към моите задължения се добавиха и още две поръчения, при това доста важни. Първо, трябваше да изясня, какви са настроенията във всяка малка ферма относно дълга им към холда и Уейра. А второ — трябваше да внушавам на хората, че всички и всеки на Перн трябва да се съобразява с мнението на Бенден!
Ф’лар примига, тръсна глава и се наведе към Сибелл.
— Интересно, много интересно…Слушам те, продължавай!
— Внушавах им, че Бенден се оказа единственият способен да оцени промените станали в холдовете и Гилдиите за времето на дългия Интервал, защото той единствен от останалите уейрове постепенно се променяше с течение на Оборотите. Също така Ти, бенденският Предводител спаси Перн от Нишките във времената, когато никой не вярваше че отново ще има Валежи. След това защити своето Време от изстъпленията на Старовремците, които не пожелаха да се съобразят с промените. Ти се застъпи за холдовете и гилдиите, и изпрати на заточение тези, които не бяха съгласни да признаят Водачеството ти…
— Хмм — разтегли Ф’лар. — Все още не бях чул подобно представяне на събитията…
И бенденският Предводител се облегна в креслото, смутен от това пълно описание на заслугите му.
— Ето така, — продължи Сибелл, — Южният континент се оказа под забрана.
— Е, не точно под забрана, — каза Ф’лар. — Хората на Торик свободно пътуваха навсякъде… — и се намръщи при спомена, какво можеше да им струва тази свобода.
— Вярно, те идваха на север. Но търговците… и всички останали… тръгваха на юг само с разрешението на Бенден.
— Не си спомням да съм говорил за това в Телгар, когато се бихме с Т’тон — отбеляза Ф’лар. Опитваше се да си спомни, колкото се може по-ясно, какво се бе случило в този ден, освен сватбата, схватката с ножове и битката с Нишките.
— Ти не го каза толкова направо, — кимна Сибелл. — Но получи подкрепата на трима други Предводители, на всички главни лордове и Майстори…
— От което Майстор Робинтън е предположил, че всички разпореждания, които се отнасят за Южния могат да излизат единствено от Бенден?
— Ами… да… примерно, — внимателно се съгласи менестрелът.
— Но не е действал направо, нали? — Ф’лар се удивляваше за кой ли път на изобретателността на Робинтън.
— Да Предводителю. Това изглеждаше най-добра линия на поведение, особено ако се вземе предвид желанието на ездачите да си запазят някои части от Южния за бъдещия интервал…
— Ако знаех, че Майстор Робинтън ще вземе толкова присърце казаните тогава думи!…
— Майстор Робинтън, — каза Сибелл — винаги е приемал присърце интересите на Уейра.
Ф’лар мрачно си припомни болезненото отчуждение, последвало намесата на Робинтън — в онзи злощастен ден, когато беше откраднато яйцето. Малко хора разбраха, че и тогава менестрелът беше действал в интерес на Перн. Ако тогава Лесса беше хвърлила драконите на север против нещастниците от Юг…
— Много сме задължени на Главния майстор. — каза той.
— Но без уейровете… — Сибелл разпери ръце. Думите бяха излишни.
— Страхувам се, че не всички холдове ще се съгласят с това. — каза Ф’лар. — Все още съществува мнението, че Уейровете не желаят да унищожат Червената Звезда, защото ликвидирането на Нишките ще е краят на нашето господство над Перн. Или Майстор Робинтън успя да промени и тези им възгледи?…
— Не беше необходимо, — усмихна се Сибелл. — Полетът на Ф’нор и Кант до червената звезда постави всичко на мястото си. Сегашните настроения са такива: „Ездачи в небето! Нишки падат!“
— Но и всички знаят, — в гласа на Ф’лар прозвуча презрение, което не успя да сподави. — Че ездачите от Южния рядко се си правеха труда да излитат при Валеж!
— Да, сега това стана известно на всички. Но, разбираш ли, Предводителю, има малка разлика, между разговорите за това — какво е да си навън, без покрив по време на Валеж, и това — да го изпиташ на гърба си.
— А на теб случвало ли се е? — попита Ф’лар.
— Случвало ми се е, — съвсем сериозно отговори Сибелл — И честно казано, бих предпочел следващият път да съм скрит под здрав покрив. — разкърши рамене. — Признавам, че така съм приучен от малък, но все пак къде, къде по-добре е когато съзнаваш, че си защитен. А за мен под защита винаги разбирам — дракони!