— Накратко казано, пред мен отново стои проблемът с Южния континент. — каза Ф’лар.
— Какви проблеми има с Южния? — Лесса влезе в уейра. — Мислех си, че сме се договорили — ездачите трябва да са първи там!
— Никой не спори относно това — усмихна се Ф’лар. — И то благодарение на нашия добър Майстор Робинтън…
— Тогава, къде е проблема? — Лесса приветства Сибелл и Н’тон с леко кимване и сурово изгледа спътника си, очаквайки отговор.
— Само там — в каква част от Южния да допуснем безимотните синове на лордовете, преди те сами да се превърнат в проблем. Корман вече дойде при мен след Валежа.
— Да, видях, че разговаряте. Честно казано, след последния сблъсък с Древните, се чудех, кога ли ще изплува и този въпрос… — тя разхлаби ремъка придържащ летателния й костюм. — Бих искала да зная повече. Джаксъм поне върши ли някаква полезна работа, докато е в залива?
Сибелл измъкна изпод куртката си обемист свитък.
— Не са си губили времето и той и останалите. Възможно е Лесса, това да намали безпокойството ти. — менестрелът тържествено разгъна прилежно свитите листа на голяма карта. Една част от нея бяха бели петна, но останалото бе подробно изрисувано — крайбрежната линия, изучените части на материка, украсени с различни цветове. По краищата имаше нанесени дати и имената на тези, които са правили измерванията. Полуостровът, ориентиран към страната на Нерат, беше нарисуван с най-големи подробности. Ф’лар веднага разпозна Южния Уейр и холда на Торик. От двете страни на полуострова се червенееха гигантски пространства земя. На запад изучената част на континента свършваше с пясъчна пустиня обкръжила огромен океански залив. Източно от полуострова бреговата линия се простираше на още по-надалече, като постепенно се извиваше на юг. В най-източната точка беше обозначена планина и малко заливче означено с звездичка.
— Ето това е всичко, което знаем за Южния досега. — Сибелл наруши мълчанието в което останалите разглеждаха картата. — Както виждате, все още не сме успели да нанесем цялото крайбрежие, да не говорим за по-вътрешните части на материка. Това, което виждате ни струваше три Оборота огромна работа…
— Кой я направи? — заинтересува се Лесса.
— Много хора, включително Н’тон, фермерите на Торик и аз, вашият покорен слуга. Но голяма част от картата дължим на един млад менестрел на име Пиемур.
— А, ето какво значи е станало с него, след като му изчезна гласа…
— Ако мащабът е верен, — бавно и замислено проговори Ф’лар, — целият Северен Перн ще се побере в западната половина на крайбрежието.
Сибелл постави големия пръст на лявата си ръка на края на полуострова, разпери пръсти и сложи длан върху картата.
— Даже и това парче, — каза той, — ще задоволи глада на лордовете задълго. Усмихна се, когато чу приглушеното възклицание на Лесса и с дясната ръка показа източната част. — Ако вярваме на Пиемур — тук е най-добрата част от континента.
— Покрай тази планина?
— Да! Точно там!
Когато Пиемур отново се появи от гората, вече беше почти тъмно. Водеше Глупчо за повода, а Фарли кръжеше над главата му. Приближи се към Шарра и Джаксъм, и пусна в краката им връзка зрели плодове.
— Ето! Това е като компенсация за това, че някои от нас избягаха тази сутрин. — приклекна и се опита да се усмихне. — Не само Глупчо се изплаши от цялата тази тълпа… — Пиемур изтри с въздишка потта от челото си. — Не съм виждал толкова народ от от … от събора в Южен Бол. А това беше преди цели два Оборота. Честна дума, мислех си, че няма да се махнат от тук никога. А да не би и утре пак да долетят?…
Джаксъм се усмихна на жалния тон с който беше зададен въпроса.
— Не се чувствах по-добре от теб, но за щастие отидохме на лов. После се занимавах с нашето люпило и слагах мрежи. — махна с ръка към съседния залив.
— Доста забавно е да откриеш, че не се чувстваш добре сред хора, — каза Пиемур. — Сякаш се задушвах…Не е ли глупаво? — поклати глава: — Ето на какво се превърнах, аз Пиемур, менестрелът! … Ако някой ми беше казал, че ще бягам от хората … по-бързо от Глупчо!
Подсвирна, а после се засмя.
— Ако от това ще ви стане по-леко, мога да кажа, че и аз не бях на себе си, — обади се Шарра. — Благодаря за плодовете. Тази…тази орда излапа всичко, което бяхме приготвили… с изключение на малко печени ребърца…
— Сега съм готов да изям даже Глупчо… но не, прекалено е жилав, — с облекчение въздъхна Пиемур и се просна на пясъка. Шарра се засмя и отиде да му притопли вечеря.