— Не обвинявай очите си, добри ми Майсторе! Вече писах за това на Майстор Уонзър. Честно казано, не плувам за пръв път из южните води, но никога не съм идвал толкова на изток и не съм наблюдавал това явление. Но в неподвижността на Сестрите има нещо странно.
— Може ли да взема назаем твоя далекоглед, ако моите строги болногледачки ми позволят да остана на палубата след залез? — менестрелът хвърли многозначителен поглед към Менолли.
— Разбира се, Майсторе! Ако искаш, после ще сравним резултатите. Зная колко време си прекарал над формулите на Уонзър. Ще е чудесно, ако само с теб, без Звездоброеца решим тази задача…
— Да-а, няма да е лошо. А сега, нека да довършим партията, която започнахме сутринта! Менолли, ще донесеш ли дъската?…
Глава 18
Холд Залив, денят на пристигането на Майстор Робинтън
На изкусните майстори-строители и на многобройните доброволни помощници им трябваха единадесет дни за да построят холда. Само каменоделците мърмореха, че свързващия разтвор трябва да изсъхне както трябва. Още три дни отидоха за да се оправи домът отвътре. Лесса, Манора, Силвина и Шарра обсъждаха всеки детайл и след много пренареждания успяха да намерят място на всички дарове, пратени едва ли не от всяка Гилдия, холд, ферма. Шарра предполагаше, че резултатът беше повече ефектен отколкото ефективен — и не пропусна да го каже с ехидна усмивка на владетеля на Руат.
В гласа й, освен гордост си личеше и умора: целия ден беше разопаковала, почиствала и разпределяла всякакви пакети и денкове.
— Пак си падал някъде? — критично изгледа Пиемур, когато забеляза новопридобитите драскотини върху лицето и ръцете му.
— Той просто не обича да използва вече прокараните пътеки — поясни Джаксъм, макар и него да го сърбеше изподраскания врат.
Благодарение на множеството помощници за строежа на холда, Н’тон, Ф’нор и Ф’лар — когато успееше да намери време, заедно с Пиемур и Джаксъм изучаваха земите около залива.
Пиемур започна с това, че нахално заяви на Ф’лар, че за да използват драконите си, трябва да им дадат отправни точки. И следователно трябва смирено да го следват, него и верния му Глупчо. Предводителите естествено пускаха покрай ушите си не особено вежливите реплики на менестрела, но Джаксъм започна да се изнервя от самодоволното му поведение.
Така или иначе, в различни направления от новия холд, на разстояние дневен драконов полет бяха устроени временни заслони. Всеки от тях представляваше малко убежище покрито с керемиди и каменен погреб за съхраняване на неприкосновен запас и одеала. По всеобщо мълчаливо съгласие по посока на планината направиха още един заслон на разстояние още един ден драконов полет.
Джаксъм скоро отново щеше да може да пътува Помежду — по думите на Ф’лар оставаше само Майстор Олдайв да го прегледа и да потвърди, че е окончателно оздравял. Главният лечител щеше да дойде да прегледа Робинтън, значи момчето нямаше да чака дълго.
— Ако ми разрешат да летя Помежду, — замислено каза Джаксъм. — Значи и на Менолли ще разрешат.
— Защо те вълнува това, дали и на нея ще разрешат? — поинтересува се Шарра и Джаксъм трепна. Като че ли в гласа й имаше ревност?
— Те с майстор Робинтън първи намериха този залив, — отвърна той. Беше вперил поглед в планината извисяваща се в далечината.
— Доплували са с лодка, — изхъмка Пиемур. Той явно презираше този начин на придвижване.
— Несъмнено ходенето пеша в било усвоено по-рано, отколкото плаването и летенето. — каза Шарра след като известно време мълчаливо го наблюдаваше. — Но лично аз съм доволна, че съществува повече от един начин на пътуване. И използването на другите начини, освен твоят любим, не е безчестие.
Тя се извърна и се отдалечи, а Пиемур удивено се загледа подире й.
Този сблъсък малко разреди атмосферата — след него Пиемур, за облекчение на Джаксъм, вече не си позволяваше да пуска остроумия по повод ездачите и полетите.
Картата, съставена от младия менестрел се оказа забележително точна. Когато следвайки Великото Южно течение, „Сестрите на изгрева“ се оказа близо до брега, Майстор Идаролан разпозна отбелязаните ориентири и даже успя да изчисли пристигането на кораба в Холд Залив. И ето, че най-накрая в едно прекрасно утро — двадесет и второто от напускането на холд Иста — „Сестрите на Изгрева“ заобиколи издадения нос и се оказа в дълбоките води на залива.
Срещата с Робинтън подготвяха предварително избрани разпоредители. Олдайв и Брекке бяха забранили да се прави голям прием или шумна вечеря. Опасяваха се, че такова посрещане ще разруши ефекта от благотворното въздействие на дългия, спокоен отдих на кораба. Затова, стотината майстори, които построиха прекрасния малък холд бяха представени единствено от Фандарел. Лесса трябваше да представлява Уейровете, чиито дракони доставиха строителите и строителните материали. А Джаксъм трябваше държи приветствена реч от името на Владетелите на холдовете, изпратили хора и припаси.