— Докато никой не ни чува, бързам да ти съобщя — установихме, че никой от ездачите на Южния не е връщал откраднатото яйце на Рамот!
— Така ли?
— Да, така!
Тя стана, взе чашата си и се отправи към бъчонката с вино закачена на един клон.
Джаксъм се замисли. Нима това беше предупреждение? А впрочем, вече не беше ли все едно. Той направи това, което беше длъжен да направи. Южният вече се завръщаше в семейството на Уейровете и нямаше смисъл да обявява своята роля в тази история…
Менолли не се върна — взе от масата китарата си, седна на пейката и започна лекичко да докосва струните. Може би наистина съчиняваше нова песен — за сънищата и очите?
Джаксъм се обърна натам, накъдето бе отишла Шарра и въздъхна. Имаше ли право да тръгне след нея?… Пиемур му харесваше, независимо от отровния му език. Радваше се на компанията на младия менестрел и беше благодарен за помощта му. Но защо не се задържа някъде по пътя поне за ден…поне за половин ден.
От неговото появяване не беше оставал и минутка насаме с Шарра. Нима тя го избягваше?… Или виновна бе суматохата около строежа на холда?
Трябваше възможно най-скоро да привика някъде самичка. И ако не се получи…, ако не се получи — да отиде на гости при Корана!
Глава 19
Утро в холд Залив; наблюдение на звездите късно вечер
Следващата сутрин; откритията край планината
15.10.15 — 15.10.16
На сутринта, когато Джаксъм и Пиемур прозявайки се неохотно се измъкнаха изпод одеалата, Шарра им съобщи, че Робинтън е станал още призори, поплувал в залива, приготвил си сам закуска, затворил се е в кабинета си над картите мърморейки нещо неразбираемо под носа си и изписва листове с безкрайни бележки и изчисления. И ако те, двамата поспаланковци нямат нищо против, той иска да поговори с тях.
Майсторът посрещна младежите с насмешка. — двамата ходеха бавно и внимателно — последствията от вчерашния пир бяха налице. Покани ги да седнат и започна да ги разпитва за последните добавки в картата.
Остана удовлетворен от отговорите им и се поинтересува откъде са стигнали до такива изводи. Когато му обясниха и това, Робинтън се отпусна в креслото, заигра се с пръчицата за писане и лицето му стана така непроницаемо, че Джаксъм даже се разтревожи — какво ли планираше менестрелът?
— Да сте обръщали внимание, — попита Майсторът, — на трите звезди наречени, отбелязвам — съвсем погрешно „Сестрите на изгрева“?
Двете момчета се спогледаха. После Джаксъм попита:
— Майсторе, случайно да носиш със себе си далековиждащ прибор?
Менестрелът кимна:
— Майстор Идаролан има на кораба си. Но съдейки по въпроса, който ми зададе, разбирам че сте забелязали, че Сестрите се появяват и вечер.
— А също така при всяка лунна нощ. — добави Пиемур.
— И винаги на едно и също място.
— Виждам, че обучението ви е било от полза, — зарадва се Робинтън. — Вече помолих Майстор Фандарел да се опита да домъкне Майстор Уонзър поне за няколко дни… А ти, какво си се разхилил, сякаш си изял кексчетата в целия холд.
При това напомняне за ученическите си бели, Пиемур се ухили още повече.
— Струва ми се, — каза той. — че всеки на Перн стремглаво ще хукне насам, дори и само при намек за покана.
— Майстор Уонзър завърши ли новия си прибор? — попита Джаксъм.
— Надявам се…
— Майстор Робинтън — на вратата се показа Брекке.
— Брекке, — менестрелът предупредително вдигна ръка. — ако си дошла да ми съобщиш, че трябва да изпия някаква твоя отвара и да легна да си почивам, — моля те недей! Имам толкова работа!…
— Исках само да ти предам бележката от Сибелл, която донесе Кими. — тя му подаде малък свитък. — Колкото за почивката… достатъчно ми е да погледна Зейр, за да разбера кога трябва да те придружа до леглото!
И преди да излезе от стаята, погледна строго Джаксъм и Пиемур. Джаксъм разбра — беше им наредено в никакъв случай да не преуморяват майстора.
Робинтън прочете бележката и учудено повдигна вежди:
— Само чуйте! Вчера при Торик се е изсипал цял кораб синове на лордове и владетели. Сибелл пише, че ще се наложи да се задържи там, докато всички не се настанят във временни жилища. — Той изхъмка и като забеляза израженията на събеседниците си, добави: — Изглежда не всичко се развива така, както са го планирали тези момченца…
Пиемур насмешливо подсвирна: той сам беше прекарал в пътешестване няколко Оборота, а и знаеше добре какви са удобствата в Южния холд.
— Щом ти разрешат да летиш Помежду, Джаксъм — продължи Робинтън, — нашите изследвания на околността ще тръгнат много по-бързо. Реших да ви изпращам на разузнаване по двойки.