— Менестрел — владетел? — бързо попита Джаксъм, виждайки сгоден случай.
— Менестрел — владетел? Да, разбира се. Пиемур, ти и Менолли сте работили много добре заедно, доколкото знам. Значи Шарра ще тръгне с Джаксъм. И така… — менестрелът увлечено развиваше идеята си, без да забележи погледа, който Пиемур метна на приятеля си. — Трябва да се отчете, че от въздуха се открива съвсем друга перспектива. И естествено — обратното. После, в нашите изследвания ще трябва да използваме двата начина. Пиемур знае, какво най-много от всичко искам да намеря…
— Какво именно Майсторе?
— Следи от първоначалното заселване на континента. Лично аз, убий ме, не мога да разбера, защо нашите предци са оставили този прекрасен и плодороден материк заради студения Север. Но сигурно са знаели какво правят. Както гласи най-старият ни Запис: „Когато човекът стъпи за пръв път на Перн, той построи голям Холд на юг“. Ние сме свикнали да мислим, — менестрелът се усмихна извиняващо се, сякаш той лично беше виновен за грешката, — че Записът има предвид Форт Холд, разположен в южната част на Северния континент. Но следва фраза, която можем да тълкуваме, както си поискаме: „… но се наложи да се преселим на север, за да се защитаваме по-добре“. Страна забележка, не мислите ли? От друга страна, много от старите Записи са в такова състояние, че е почти невъзможно да се прочетат, а за свързаност на съобщенията въобще не мога да говоря.
Но Торик намери място, където някога са добивали желязо в открит рудник. А ние с Н’тон веднъж забелязахме на един склон образувания, със сигурност направени от човешка ръка. Когато се добрахме пеш дотам, се оказаха входове за рудници. Ако нашите предци са прекарали на Южния достатъчно време, за да разучат рудните залежи и да започнат да ги разработват, това означава, че трябва да са се запазили и други следи!
— Малко неща се съхраняват в този горещ климат, в тези влажни гори, — каза Джаксъм. — Д’рам построи убежище преди двадесет и пет Оборота и от него почти нищо не е останало. А това, на което се натъкнахме с Ф’лессан тогава в Бенден, беше добре запечатано…
— Нищо не можеше да нащърби, да надраска или да остави каквато и да е следа на крепежните греди в онази запусната мина. — запалено възрази Пиемур, — Бих искал да видя сега някой каменоделец да реже скалите, като сирене! А нашите предци са можели!
— Вече намерихме следи, — каза Робинтън. — Значи трябва да има и още.
Джаксъм никога не бе чувал в гласа на менестрела такава непреклонна увереност. И все пак, като оцени мащаба на разстланата пред него карта, младежът не можа да сдържи въздишката си.
— Досещам се, че това пространство изглежда доста страшничко. Затова пък, каква победа ще е само, когато намерим мястото! Или местата! — очите на Майстор Робинтън сияеха радостно. — Трябва да тръгнем на юг щом на Джаксъм му разрешат да лети в Помежду, в посока към тази забележителна планина. Някакви възражения?… — без да дочака отговор той започна да дава подробни указания: — Пиемур ще тръгне пеш заедно с Глупчо. Менолли ще тръгне с него, ако иска. Ако не — нека чака докато Джаксъм и Рут я откарат в междинния лагер. Там момичетата ще могат да се заемат с изучаване на близката околност — доколкото знам това не е направено, — а ти Джаксъм, ще полетиш напред и ще направиш нов лагер, където на следващия ден ще ги пренесеш през Помежду. И така ще продължим до самата планина. Предполагам, във Форт Уейр са те обучили да разпознаваш особеностите на релефа? Във всеки случай трябва да подчертая: Пиемур е много по-опитен, така че млади Лорде, ще слушаш неговото мнение. И моля, всяка вечер изпращайте вашите донесения, за да мога веднага да ги нанасям върху картата. А сега — на работа! Събирайте всичко необходимо за из път!
Макар, че Менолли и Шара бързичко се заеха със задачата да опаковат припасите, така и не можаха да тръгнат от холда този ден.
Майстор Олдайв долетя с Н’гон на Лиот. Робинтън го приветства с отворени обятия, Брекке и Шарра — със сдържана вежливост, а Джаксъм — с леко притеснение.
— Ти като лечител трябва да огледаш първо този прекрасен нов холд, — настояваше Робинтън, — а моето недостойно старо тяло чак след това.
— Няма да може да омае майстор Олдайв, — шепнеше Шарра в ухото на Джаксъм, докато менестрелът се носеше насам-натам, а Олдайв ситнеше след него ахкайки и охкайки.
— Това е добре, — каза Джаксъм. — Иначе би могъл да дойде с нас.
— Само не и в Помежду!
— Не, разбира се! Може да тръгне с Глупчо.