Шарра се засмя, но веднага притихна, когато главният лечител с твърда ръка завлече менестрела в стаята и притвори вратата.
— Даа, — повтори Шарра и бавно поклати глава. — Няма да може да измами майстор Олдайв.
Джаксъм беше ужасно радостен, че когато дойде и неговия ред не се наложи да мами никого. Всичко мина много бързо — Олдайв му зададе няколко въпроса, провери му очите, почука по гърдите му, прослуша сърцето и… удовлетворената усмивка на гърбушкото веднага свали цялата тревога на момчето.
— Майстор Олдайв! — не можа да се удържи той. — Майстор Робинтън ще се оправи, нали?
Всички се бяха притеснили, когато видяха, как след прегледа менестрелът излезе от стаята притихнал и замислен, а походката му бе загубила еластичността си. И даже, когато Менолли му наля вино, той взе бокала с дълбока въздишка и тъжна усмивка…
— Несъмнено ще се оправи. — отвърна Олдайв. — Изглежда много по-добре от преди. Но, — лечителят вдигна пръст — той трябва да се научи да се сдържа, да се пази и правилно да преценява силите си. Иначе няма да се размине без нов пристъп. Вие младежите с вашите дълги крака и здрави сърца сте длъжни да му помогнете …
— Ще го направим, — обеща Джаксъм. — Тоест, вече го правим.
— Това е чудесно. Продължавайте в същия дух и скоро ще оздравее окончателно. Ако, разбира се си е взел поука… — Майстор Олдайв погледна разтворения прозорец и изтри челото си с кърпичка. — Каква забележителна идея — да го заселите в това чудесно кътче. — усмихна се лукаво. — Дневната жега те прави сънлив …Прекрасните гледки, разкриващи се на всички посоки отморяват зрението, ароматите витаещи във въздуха галят обонянието. Завиждам ти лорд Джаксъм, наистина ти завиждам… на какво място живеете!
Изглежда красотата на холд Залив благотворно подейства и на самия Майстор менестрел: доброто му настроение се върна преди още от Телгар да пристигнат Фандарел с Майстор Уонзър. Робинтън се зарадва още повече, когато двамата му демонстрираха новия далекоглед, над който Звездоброеца се беше трудил половин Оборот.
Инструментът представляваше тръба с дължина, колкото ръката на Фандарел и толкова дебела, и тежка, че трябваше да се държи с две ръце. Обвитата в кожа тръба беше снабдена с окуляр не накрая, както трябваше да се предполага, а отстрани. Уонзър веднага изнесе цяла лекция за отраженията, пречупването, окулярите и обективите, но единственото което останалите разбраха бе, че такъв монтаж на уреда подхождаше най-добре за наблюдение на отдалечени обекти.
— Уредът намерен тогава в Уейр Бенден увеличаваше малките предмети, но принципа е сходен. Радвам се, че ми се отдаде възможността да го пробвам именно тук. — Уонзър изтри изпотеното си лице. Толкова се беше увлякъл в обясненията, че забрави да свали дебелия летателен костюм.
Робинтън намигна на Менолли и Шарра и девойките се приближиха към Звездоброеца и смъкнаха куртката му. Но той дори не забеляза това.
— За пръв път съм на Южния континент, но съм се наслушал за аберациите в поведението на звездите, които тук наричате Сестри на изгрева. Уви, досега го приписвах на неопитността на наблюдателите, но когато получих съобщение и от Майстор Робинтън, реших да се домъкна лично и да проведа наблюдение. Няма неподвижни звезди! Това го показват моите уравнения, да не говоря, че е потвърдено от толкова опитни наблюдатели, като Н’тон и Ларад…Освен това, Записите направени в онези древни времена, независимо от своето ужасяващо състояние, еднозначно говорят за движението на звездите, и че то се подчинява на определени закони. Следователно, ако тези три звезди не се вписват в законите на природата, ние трябва да изясним причината. Надявам се, че тази вечер ще даде обяснение на много неща…
След дълги спорове и обсъждане, за място на наблюденията бе определено възвишението над каменистия източен нос, по-далече от огнищата. С помощта на Джаксъм и Пиемур, Фандарел монтира тринога стойка и на нея поставиха далекогледа. Уонзър наблюдаваше суетнята и накрая така досади на всички със съветите си, че добрият майстор ковач го заведе до самия край на носа, под дърветата и му нареди да не мърда от там. А докато стойката стане готова, Уонзър вече тихо похъркваше на топлия пясък.
Фандарел изшътка на Пиемур и Джаксъм да не го будят и тримата тихичко се отдалечиха.
Всички така се бояха да не изпуснат и миг годен за нощно наблюдение на Сестрите, че си направиха вечерята на носа. Майстор Идаролан донесе от кораба още един далекоглед и ковачът набързо сглоби още една стойка.
Залезът, който в предишните дни настъпваше прекалено бързо, днес като че ли нарочно се бавеше. Джаксъм хвърляше мрачни погледи към Уонзър — Звездоброецът поне десет пъти пренастройваше далекогледа си…