Даже драконите излязоха от водата, легнаха на брега и притихнаха, а огнените гущери се разположиха да спят около Рут или безмълвно седяха на раменете на приятелите си.
И ето, че най-накрая слънцето се скри зад хоризонта, украсявайки го с ярките цветове на залеза. Когато източният край на небето достатъчно потъмня, Уонзър се долепи до окуляра … веднага възкликна учудено, отдръпна се назад и за малко да събори пейката.
— Не може да бъде! Не е възможно! Няма никаква логика!… — и отново се залепи за окуляра.
Майстор Идаролан гледаше в своя далекоглед:
— Виждам Сестрите в тяхното обичайно положение…както винаги!
— Но това е невъзможно! Прекалено са близко една до друга! Между звездите винаги има огромни разстояния!
— Дай ми да погледна! — Фандарел не го свърташе на място от нетърпение. Уонзър неохотно му отстъпи мястото си, продължавайки да се жалва:
— Няма начин! Това не е естествено!…
— Ела Н’тон, твоите очи са по силни! — Морякът отстъпи прибора си на бронзовия ездач.
— Виждам три кръгли неща! — на всеослушание обяви Фандарел. — Три кръгли метални неща. Безспорно направени от хора. Това не са звезди Уонзър! — погледна към ошашавения Звездоброец. — Това е създадено от човешки ръце!
Робинтън избута ковача, залепи се за окуляра и ахна:
— Те са кръгли! Сияят, но не като звезди, а като блестящ метал!
Възцари се благоговейна тишина, която по най-непочтен начин бе нарушена от Пиемур:
— Едно е ясно — ето че на Юг намери следите на нашите Предци, Майсторе!
— Наистина, — сподавено отвърна Менестрелът. Джаксъм не можа да разбере дали се сърдеше или напротив, сдържаше смеха си. — Но аз не смятам да се задоволя само с това, знаеш го отлично!
Далекогледът на Идоралон нямаше достатъчно увеличение, така че всички се изредиха един по един да погледнат през прибора на Уонзър. Всички потвърдиха казаното от Фандарел — Сестрите на изгрева не бяха звезди. Бяха кръгли метални предмети, запазили по непонятен начин неподвижно положение в небето…
Веднага беше изпратено съобщение за Лесса, Ф’лар и Ф’нор. Те пристигнаха почти веднага. Недоволството на Лесса от спешната покана се изпари веднага, щом погледна в окуляра. След нея инструмента окупираха Ф’лар и Ф’нор и не пуснаха никой да припари, докато Сестрите на Изгрева все още бяха видими на тъмнеещото небе.
Джаксъм и Пиемур забелязаха, че Уонзър трескаво чертае някакви фигури на пясъка и бързо примъкнаха маса и писмени принадлежности.
Няколко минути Звездоброецът стремително пишеше нещо, след това застина над получения резултат с такъв вид, сякаш той представляваше по-голяма загадка, още по-неразрешима от първоначалната. Даже помоли Н’тон и Фандарел да проверят изчисленията му, дали са верни.
— А ако не са грешни, майстор Уонзър? Какво ще означава това? — попита Ф’лар.
— Тези…тези неща наистина висят над една и съща точка над Перн. Като че ли следват планетата!
— Което и доказва, — невъзмутимо добави Робинтън, — техният изкуствен произход.
— И аз стигнах до същия извод, — неуверено отвърна Уонзър. — И са предназначени…
— И няма как да стигнем до тях, — със съжаление промърмори Ф’нор.
— Да не си посмял да си помислиш за това! Чуваш ли! … Да не си посмял! — извика Брекке.
Ф’лар и менестрелът се спогледаха и се усмихнаха.
— Те са ги направили и са ги оставили там, — започна Пиемур. — Но май не са ги направили на нашата планета, нали майстор Фандарел?
— Изглежда, — съгласи се ковачът. — Старите записи разказват за много забележителни неща направени от хората. Вярно, че за неподвижни звезди не се говори никъде.
— Записите казват — хората са ДОШЛИ на Перн. — Пиемур погледна Робинтън за потвърждение. — А ако са използвали тези неща за да долетят тук от друг свят?
Неговите думи накараха останалите да се замислят.
— При толкова безкрайно количество светове, които кръжат в небето, — каза Брекке. — нима не можаха да намерят по-хубаво място от Перн?…
Пиемур не се смути.
— Ако можеше да видиш това, което съм видял по време на пътешествията си, нямаше да говориш, че Перн е кофти място. Особено, ако се постараеш да забравиш заплахата от Нишките.
— На някои от нас, — каза Ф’лар. — никак не ни се отдава да забравим.
Менолли изръга Пиемур в ребрата, но на него му трябваха няколко секунди да осъзнае нетактичността на думите си. Започна да се извинява, но Ф’лар се засмя.
— Забележително постижение, — каза Робинтън, оглеждайки нощното небе, сякаш търсеше нови тайни. — Само си помислете — видяхме корабите с които са пристигнали нашите прадеди…