— Нелоша тема за спокоен размисъл, а майсторе? — хитро се усмихна Олдайв, подчертавайки думата „Спокойно“.
Робинтън раздразнено изхъмка.
— Във всеки случай, надали може да отидеш дотам, — отбеляза лечителят.
— Колкото до мен, вярно, няма да мога, — съгласи се менестрелът. Изведнъж вдигна дясната си ръка и посочи Сестрите: — Зейр! Ето тези кръгли неща в небето! Можеш ли да отидеш дотам?
Джаксъм затаи дъх и почувства как седящата до него Менолли се напрегна. Брекке тихо възкликна… Всички гледаха Зейр.
Бронзовото мъниче погледна Робинтън и въпросително изписка.
— Сестрите на изгрева, Зейр, — повтори Робинтън — Можеш ли да полетиш до там?
Зейр наклони главичка, все още не разбирайки, какво се иска от него.
— Зейр… Червената звезда!
Реакцията беше незабавна. Зейр писна жално и изплашено, и изчезна. Огнените гущери наместили се до Рут се събудиха и също изчезнаха.
— Струва ми се, че това е отговорът на двата ти въпроса, — отбеляза Ф’лар.
— А какво казва Рут? — прошепна Менолли на Джаксъм.
— За сестрите или за Зейр?
— И за двете!
Момчето попита дракона и отвърна:
— Спал е…
— Е, да разбира се…
— А Красавица нещо предаде ли, преди да се изпари?
— Нищо!
…Поспориха до късно, но не достигнаха до никакво решение. Робинтън и Уонзър бяха готови да стоят и до сутринта и сигурно щяха да го направят, ако Олдайв не беше сипал нещо във виното на менестрела. Никой не видя как го направи. Просто изведнъж, както Робинтън си спореше с Уонзър, се прозя и заспа.
— Не трябва да пренебрегва здравето си заради среднощни беседи. — отбеляза лечителят и помоли ездачите да пренесат менестрела до леглото му.
Така завърши вечерта. Предводителите отлетяха за Уейровете си. Фандарел и Олдайв — в работилниците си. Остана единствено Уонзър — цяло Крило дракони нямаше да може да го измъкне от холд Залив.
Беше решено, поне засега, да не се разкрива истинския произход на Сестрите на Изгрева. Уонзър искаше да изучи както трябва това изумително явление.
— Няма защо да плашим хората. И без това напоследък много им се събра, — беше казал Ф’лар. — Ще решат, че Сестрите са заплаха, каквато е и Червената звезда!
— Заплаха? — намуси се Фандарел. — Ако те представляваха опасност, щяхме да го разберем преди много Обороти!
Ф’лар се съгласи с него, но добави:
— Хората са свикнали, че бедите винаги идват от небето. Така, че малко предпазливост няма да е излишна. Ще изпратя колкото мога бенденски ездачи да помогнат в изследването на континента. Смятам, че вече е необходимо.
Джаксъм се въртеше под одеалото и не можеше да заспи от раздразнение. Изглежда холд Залив много скоро отново ще е пълен с народ — и то точно, когато се канеше да остане насаме с Шарра…
Все още не разбираше — тя нарочно ли го избягваше или просто така се случваше? Отначало неочаквано се появи Пиемур. След това половината Перн се домъкна да строи холда за Робинтън. След това, неговото пристигане… а сега и Сестрите…Не, едва ли Шарра нарочно странеше от него. Смехът й, очарователният й омагьосващ глас, малко по нисък от този на Менолли, кичурите тъмни коси, които непослушно се измъкваха от шнурчето и закриваха лицето й.
Колкото и да не му се искаше, тълпата народ щеше отново да залее брега на заливчето. … и нищо не можеше да направи. Той беше владетел на холд Руат, а не на холд Залив. Ако холдът тук принадлежеше на някого — това бяха Робинтън и Менолли, първи стъпили на брега, доведени от бурята…
Момчето усети, че се събужда съвестта му. Майстор Олдайв го призна за оздравял напълно от огнената треска. Отново можеше да лети в Помежду. Значи двамата с Рут можеха и трябваше да се върнат в Руат. Но на Джаксъм никак не му се искаше. И не само Шарра беше причината.
Не се чувстваше необходим в Руат. Литол великолепно се справяше с управлението на холда. А Рут не беше длъжен да се сражава срещу Нишките, нито над Руат, нито в състава на Крилете на Форт Уейр. Досега Бенден гледаше през пръсти на похожденията му, но Ф’лар му даде ясно да разбере — белият дракон и младият лорд в никакъв случай не трябваше да рискуват.
Джаксъм се замисли над това — досега никой не му беше напомнил, че е време да се връща у дома. А значи и нищо не пречеше да продължи пътешествието си из неизследваните страни…
Това до известна степен го утеши, но отново се разстрои, като си спомни, че на следващия ден Ф’лар ще изпрати своите ездачи. Ездачи, чиито огромни мощни дракони ще могат да се отдалечат много по-надалеч от малкия Рут. И ще се доберат до планината по-бързо от него. Те, а не той, ще открият във вътрешността на континента следи от Предците. А може би някой ще забележи Шарра и ще открие в нея топлата и красива душа, която толкова привлече Джаксъм…