Дълго се въртя от хълбок на хълбок на тръстиковата постелка, опитвайки се да заспи… Оставаше само да се надява, че Робинтън няма да промени плана си относно него, Шарра, Менолли и Пиемур. Както непрекъснато твърдеше Пиемур, да летиш на дракон е хубаво, само че е невъзможно да опознаеш земята, ако не стъпиш на нея здраво с двата си крака. Може би Ф’лар и Робинтън ще изпратят ездачите на всички страни, за да обхванат по-голямо пространство, а в това време те четиримата ще отидат до планината?…
Джаксъм най-накрая осъзна какво го тормози — искаше на всяка цена да е пръв там. От момента в който долетя тук болен и се свлече от гърба на Рут, повален от треската — огромният, идеално правилен конус на планината, ден след ден неотстъпно го влечеше, а нощем сънуваше кошмарни сънища…
Така увлечен в мисли той заспа. И отново в съня си видя картини, кошмарни и страшни. В мрака се взриви планина — целият склон се разлетя на оранжево-червени скали. Потоци разтопена лава се изливаха в долината. И отново Джаксъм беше изплашен беглец, спасяващ живота си, и едновременно с това — безпристрастен наблюдател. Бягаше с всички сили, а димящият огнен поток го настигаше…
Трепна, събуди се и видя, че лъчите на утринното слънце огряваха крака му, измъкнал се изпод одеалото.
Докосна съзнанието на Рут — белият дракон спеше на поляната пред старото убежище, където специално за него бяха насипали пясък. Джаксъм обърна глава и погледът му попадна върху Пиемур. Менестрелът също спеше, свит на кълбо сложил длани под главата си. Момчето отметна одеалото, стана, безшумно отвори вратата взе в ръце сандалите си и на пръсти излезе навън през кухнята.
Когато мина покрай Рут, драконът помръдна и два от гущерите разположили се на гърба му се свлякоха. Джаксъм се спря на място поразен от неочаквана мисъл и още веднъж огледа ятото огнени гущери разположени около и върху Рут. Никой от тях не беше маркиран — значи бяха само местни. Значи сънищата му можеха да са техни стари спомени предизвикани от срещата им с хората… Планината, същата тази планина!… Наистина, близката й страна за невъоръжено око представляваше правилен конус, без каквито и повреди причинени от експлозия…
Вече на плажа, Джаксъм потърси с очи Сестрите на изгрева, но уви те вече се бяха скрили.
Двата далекогледа все още стояха на стойките си, внимателно опаковани в кожени калъфи. Той разопакова този на Уонзър и погледна в окуляра. Разбира се, не видя Сестрите. Отново зави крехкия прибор и се обърна на югоизток, към далечната планина.
В неговите сънища тя се взривяваше…
Да, но планината имаше и друга страна, невидима от тук.
Изпълнен с решимост, Джаксъм измъкна от калъфа далекогледа на Идаролан. Този на Уонзър щеше да позволи види повече подробности, но не искаше да развали прецизната настройка. Другият също щеше да свърши работа.
Дълго гледа планината, след това замислено отпусна далекогледа. Следи от разрушения така и не откри.
Но затова пък, отново можеше да лети в Помежду. Освен това имаше пряко разпореждане от майстор Робинтън да изследва континента. И най-важното — ще умре незабавно, ако някой стигне до планината преди него.
Той се засмя. Замисленото далече не беше толкова опасно, както връщането на яйцето. Можеха с Рут да скочат Помежду и да се върнат преди някой в холда да се събуди. Смъкна далекогледа от стойката, можеше да го използва. След като излетят, щеше добре да огледа планината и да избере място, където Рут може да го пренесе.
Внезапно чу зад гърба си шум и се обърна. Пиемур, Шарра и Менолли се бяха приближили.
— И какво интересно нещо ти показа тръбата на нашия майстор Идаролан? — самодоволно усмихвайки се се поинтересува Пиемур. — Планината навярно?
Красавица зачурулика от рамото на Менолли.
— Как мислиш, добре ли е огледал подробностите? — момичето се обърна към Пиемур сякаш Джаксъм го нямаше там.
— Несъмнено! — отвърна той
— Да не искате да кажете, че иска да отиде там без нас? — попита Шарра.
Три чифта очи гледаха Джаксъм с насмешка.
— Рут няма да може да ни вдигне четиримата, — каза той.
„Сред вас няма дебели“ — веднага се отзова драконът. — „Ще се справя“.
Шарра прихна, прикри устата си с длан и посочи Джаксъм с пръст.
— Хващам се на бас, за какво то си поискате, че току-що Рут му е казал, че ще се справи.
— И аз се хващам, че си права. — каза Менолли, без да сваля поглед от Джаксъм. — В това мероприятие помощ няма да ти е излишна!