„Това мероприятие“ беше произнесено със специален тон и Пиемур наостри уши:
— В „това“?…
Джаксъм стисна здраво зъби и изгледа пронизващо менестрелката. После попита Рут:
— Сигурен ли си, че ще се справиш?
Драконът излезе на плажа, очите му възбудено светеха.
„От много дни летях нормално, а не съм пътувал през Помежду. Станал съм много силен. Не сте толкова тежки, а и разстоянието не е голямо. Значи ще летим, за да огледаме планината?“
— Рут явно е нетърпелив да тръгне, — каза Менолли. — Впрочем, ако не потеглим веднага… — тя кимна към холда. — Шарра, хайде да вземем летателните костюми.
— Ще трябва да направя допълнителна сбруя за всички — изломоти Джаксъм.
— Ами направи, какво се мотаеш! — девойките хукнаха към холда.
Ловджийските примки се оказаха под ръка и когато Шарра и Менолли се върнаха, той и Пиемур затягаха последните възли. Джаксъм взе далекогледа на Идаролан и мислено си обеща да го върне преди майсторът да забележи изчезването му.
На Рут все пак му се наложи да се потруди при излитането — но щом излетяха, побърза да увери Джаксъм че вече никак не му е тежко. Направи кръг над залива и се отправи на югоизток.
Джаксъм погледна с далекогледа върха на планината, но даже и от тази височина не успя да различи нищо напомнящо на кратер от изригване. Погледна по-надолу и видя добре очертано скално образувание.
„Представи ли си го“ — мислено се обърна към Рут.
„Много добре даже“ — незабавно отвърна драконът. И преди Джаксъм да се запита дали си струва, скочи в Помежду.
Миг по-късно, вече се рееха над скалите, дишайки тежко зашеметени от студа в Помежду, след няколкото месеца горещо тропическо слънце.
Гледката, която се откри пред тях им подейства не по-малко зашеметяващо.
Както Пиемур не веднъж бе заявявал, разстоянието беше измамно. Оказа се, че планината се издига върху плато чиято горна част беше на няколко хиляди драконови дължини над морското равнище. Дълбоко долу проблясваше тесен морски залив прорязан в скалите. Брегът му от страна планината беше покрит с разкошна трева, другият — с гъста гора. Далеч — далеч на юг, потънал в мараня се издигаше хребет от увенчани със снежни шапки планини. Той се простираше докъдето стигаше погледа — и на запад и на изток. И над всичко това господстваше тяхната планина — далечна както и преди.
— Вижте! — Шарра посочи с ръка наляво, към морето. — Още вулкани! И някои от тях са активни!
В откритото море се виждаше цяла верига вулкани наклонени на североизток. Някои от тях бяха солидно обрасли и изглеждаха като солидни острови, други бяха само конуси стърчащи от водата.
— Я подай далекогледа! — Пиемур се пресегна и взе уреда. Дълго се взира през него и най-накрая небрежно отбеляза. — Да, някои от тях все още димят. Но са далеч, не са опасни. — обърна далекогледа на юг към далечния хребет и поклати глава. — Нима това е същият, който видях на запад? Ще ми трябват месеци за да се добера дотам… А и сигурно ще е студено! — поглади далекогледа. — Полезна играчка…Аха, заливът се е врязъл дълбоко в континента… Значи Идаролан ще може да стигне дотам с кораба…Ако поиска …
Менестрелът върна далекогледа на Джаксъм и се обърна към планината.
— Колко е красиво тук, — въздъхна Шарра.
— Изглежда експлозията е била от другата страна. — измърмори Джаксъм.
— От другата страна? — едновременно възкликнаха Шарра и Менолли и Джаксъм почувства, как Пиемур се напрегна зад гърба му.
— Виждам, че и вие сте сънували нещо, — каза Джаксъм.
— И за щастие се събудихме точно навреме, за да забележим как някой се измъква крадешком навън! — ядно каза Менолли.
— Какво пък, хайде да огледаме другата страна, — предложи Пиемур, сякаш ставаше въпрос за обикновено къпане в залива.
— Какво пък, хайде — обади се и Шарра.
„Аз също бих искал да погледна мястото, което сънувам“ — добави Рут и без предупреждение се спусна надолу. Менолли и Шарра извикаха от изненада, а Джаксъм се зарадва, че успя да измайстори допълнителната сбруя. Рут започна да се извинява, но Джаксъм нямаше време да предава извиненията му на останалите: белият дракон беше намерил възходящ поток топъл въздух, подхвана го и го пренесе отвъд залива.
Когато изравни полет, Джаксъм отново долепи око към далекогледа, намери една характерна скала на северното рамо на планината и предаде на дракона ориентира.
Още един миг в Помежду и Рут здраво махайки с криле увисна над скалата. Планината заплашително се беше надвесила над тях. Малкият дракон отново набра скорост и полетя напред покрай северната страна. Излязоха от сянката и всички бяха заслепени от блесналото слънце. Но ето че Рут леко кривна на юг и пред тях се показа пространство, каквото никой не беше виждал. Нито пустините на Иген, нито равнините на Телгар можеха да се сравняват с него. После погледнаха планината: Джаксъм веднага позна мястото от сънищата си. Източният край на планината просто липсваше. Целият склон зееше като огромна рана. Левият ъгъл се изкривяваше неравномерно надолу. На югоизток имаше още три кратера — зловещи копия на първия. Потоците застинала лава се спускаха надолу, на юг към цветущите равнини…