Рут предпазливо се заспуска към долината, изглеждаща по-гостоприемна.
Северната страна на вулкана радваше очите, можеше да и се любуваш, но южната те караше само да потръпваш …
Джаксъм почти не се учуди на съобщението на Рут:
„Познавам това място. Те казват, че точно тук са били техните хора!“
Откъм слънцето ято след ято пристигаха огнени гущери и закръжаваха около бавно летящия Рут, като многоцветно хоро. Красавица, Миир, Талл и Фарли излетяха от раменете на приятелите си и се смесиха с пришълците.
— Джаксъм! … Джаксъм, виж долу! — извика Пиемур право в ухото му и посочи някъде под дясната предна лапа на дракона. Утринното слънце удължаваше сенките и подчертаваше всички особености на релефа…
Там някъде долу се виждаха правилни правоъгълни хълмчета с доста странен вид разделени от широки канали, също пресичащи се под прав ъгъл!…
— Ето това, което търси Майстор Робинтън!… — ухили се до ушите Джаксъм и се обърна към Пиемур. Той продължаваше да крещи на момичетата сочейки надолу.
Внезапно, някакво необяснимо чувство накара Джаксъм да вдигне глава… Обхвана здраво шията на Рут с крака обърна се на североизток… и ахна. Миг по-късно Пиемур видя същото и уплашено го хвана за рамото.
Там, на самия край на хоризонта, позната сребриста мъгла покриваше димящите вулкани. Тя идваше отгоре и бързо се превръщаше в сребърен дъжд…Нишки!
— Нишки!…
„Нишки!“ — Рут мина в Помежду без да чака заповед и ето, че вече висяха над залива, над плажа на който в пълна готовност стояха пет грамадни дракона. Моряците на Майстор Идаролан сновяха от кораба на брега и обратно, монтираха над палубата покрив от метални пластини — той щеше да предпази дървото от повреди.
„Кант пита, къде сме били, — предаде Рут. — Аз трябва да дъвча огнен камък, а гущерите — да помогнат на кораба. Всички ни са сърдити… Защо?“
Джаксъм помоли Рут да кацне до купчината огнен камък на брега и му нареди веднага да почне да дъвче.
— Трябва да намеря Глупчо!… Пиемур скочи на пясъка и с всички сили хукна към гората.
— Дай ми далекогледа на Идаролан, — каза Менолли. — Забелязах изражението му…струва ми се не е ядосан толкова за уреда, но все пак…
— А аз изглежда ще трябва да удържа на буря в холда. — Шарра здраво стисна рамото на Джаксъм, опитвайки се да го ободри. — Не се разстройвай толкова! Лесса може и да ми се кара, но се радвам че успяхме да стигнем до планината.
„Ние разузнавахме юга, както ни нареди менестрела! — неочаквано каза Рут. Гледаше към другите дракони, непокорно вдигнал глава. — Не сме закъснели за битката! И нищо лошо не сме направили!“
Джаксъм беше поразен от решимостта в гласа на Рут, още повече, че белият дракон отговаряше на Кант. Кафевият гигант гледаше към тях и очите му искряха. До Кант стояха Лиот, Монарт и още два бенденски кафяви, които Джаксъм не можа веднага да познае.
„Добре, ще бъда зад вашия клин и ще помагам в двата края, — Рут отново заговори. — Погълнах достатъчно огнен камък и мога да издишам пламък. Нишките скоро ще бъдат тук!“
Той подложи на Джаксъм рамото си и той бързо се намести, радвайки се, че заради валежа се отлага неприятното обяснение с Ф’нор или Н’тон… Макар че, в какво ли беше виновен пред тях?
„Направихме това, което ни нареди менестрела, — каза драконът, щом се откъсна от земята. — Никой не ние е забранявал да ходим днес към планината. И съм доволен, че ходихме там. Сега, когато видях това място повече няма да сънувам страшни сънища! — Рут помълча замалко и учудено добави. — Брекке казва, че все още си слаб за полети. Смята, че не си длъжен да влизаш в бой. Така че веднага ми кажи, ако се умориш!“
Естествено, след подобно заявление Джаксъм никога не би си признал, че е уморен — даже ако му се наложеше да издържи пълно четиричасово сражение.
Посрещнаха Нишките над третия залив на изток. Посрещнаха ги и започнаха да ги изгарят. Рут и Джаксъм се носеха отгоре, отдолу и между останалите пет дракона построени в клин от запад на изток. Джаксъм само се надяваше Пиемур е успял да закара Глупчо на безопасно място.