„Те са под навеса на холда, — мигновено съобщи Рут и поясни: — Фарли ми каза. Каза още, че ще изгори всяка Нишка, която се опита да нападне холда!“
Докато кръжаха над залива, Джаксъм успя да забележи пламъци над високите мачти на „Сестрите на Изгрева“. Гущерите пазеха кораба. Колко ли бяха? … Нима дивите огнени гущери от Южния бяха дошли на помощ? Какво ги беше накарало?…
Но, нямаше време за размисъл — Рут се издигаше, спускаше, извърташе, бълваше огън. И докато Кант протръби отбой, Джаксъм се беше изморил до смърт. Рут пое към дома и той забеляза сигнала на Ф’нор: „Отлична работа!“. Драконите се снижаваха плавно към познатия плаж.
Рут се спусна към тясната ивица пясък на западния бряг, да не пречи на кацането на останалите.
Джаксъм скочи на земята, потупа приятеля си по шията и гръмко кихна. Фосфиновата воня не му понасяше. Рут се изкашля и каза:
„Все по-добре ми се получава с огнения камък. Прецених точно колко ще ми трябва! — повдигна глава и погледна към Кант, който се беше приземил наблизо: — Защо се сърди Ф’нор? Справихме се добре. Не изпуснахме нито една Нишка! — Рут отново се обърна към ездача си, очите му заблестяха в жълто. — Нищо не разбирам…“
Той се изкашля и Джаксъм едва не се задуши от фосфиновите пари.
— Джаксъм!
Ф’нор крачеше към него с резки движения.
— Да?
— Искам да знам, къде се мотахте четиримата цяло утро? И защо не се появи преди Валежа? Забрави ли?
Джаксъм срещна погледа на уморения и раздразнен Ф’нор. Вече чувстваше, как го обхваща онази студена ярост, която отдавна, у дома, го беше накарала да тропне с юмрук по масата. Но не, сега нямаше да действа така. Нямаше да й позволи да излезе навън. Той вдигна глава и разкърши рамене. Оказа се, че беше висок колкото кафявия ездач. Защо ли не го беше забелязал по-рано…
— Когато Валежът започна ние бяхме готови да ги посрещнем, — каза спокойно. — Като ездач бях длъжен да защитавам холд Залив. И изпълних дълга си. За мен беше голяма чест да летя с Крилото на Бенден. — тържествено се поклони и изпита немалко удовлетворение, като видя как гневът на Ф’нор премина в учудване. — Предполагам, че на Майстор Робинтън, — продължи той. — му е било докладвано за откритията ни, които направихме тази сутрин… Влизай във водата, Рут!… С радост ще отговоря на всички твои въпроси, Ф’нор, но първо съм длъжен да измия дракона си.
И като се поклони още веднъж на замръзналия от учудване ездач, хвърли пропития с пот летателен костюм, засили се и скочи в топлите вълни.
Рут се преобърна във водата и вдигна фонтан от пръски. Очите му, прикрити от вътрешните клепачи светеха в зелено под водата.
„Кант казва, че Ф’нор е смутен. Как успя да го направиш? Какво му каза?“
— Нещо, което той никак не очакваше от белия ездач. И престани да се въртиш, че ще останеш мръсен!
„Сърдит си. Ако ме триеш така, ще ми прежулиш кожата.“
— Сърдит съм. Но не на теб.
„Да отидем на нашето езеро?“ — внимателно предложи Рут и с тревога погледна ездача си.
— За какво ни е едно полузамръзнало езеро, когато имаме на разположение цял топъл океан? … Ако искаш да знаеш, просто се ядосах на Ф’нор. Държи се така, сякаш още съм болен… сякаш съм дете, което трябва да го водят за ръчичка! А аз се сражавах с Нишките — и с теб и без теб. И ако съм достатъчно възрастен за това — откъде накъде ще съм длъжен да му давам отчет къде ходя и какво правя?…
„Съвсем забравих, че днес се очаква Валеж…“
Тъжният тон на Рут накара Джаксъм да се разсмее.
— Аз също. Но не казвай на никого!
Долетелите огнени гущери започнаха да му помагат в почистването на дракона; самите те също воняха на фосфин и бяха радостни да се измият.
Джаксъм се трудеше здраво, независимо, че беше уморен. Щеше да си почива щом измиеше Рут. Но не му се наложи да се проявява особено геройство — появи се Шарра.
— Предполагам не възразяваш да се заема с другата му страна? — попита го тя.
— Ще бъда щастлив, — отвърна Джаксъм. Усмихна се и въздъхна.
Шарра му подаде четка с дълга дръжка:
— Брекке донесе няколко такива — за чистене на дракони и … и на всичко, което се наложи. Отлична мека четка. Харесва ли ти, Рут?
Извади пясък от дъното, размаза го по шията на дракона и енергично заработи с четката. Рут забълбука от удоволствие изпод водата.
— Какви я свършихте, докато се биех? — Джаксъм се облегна на гърба на дракона решен да си направи почивка.
— Менолли още я разпитват. — момичето го гледаше иззад гръбния гребен на Рут, очите й блестяха весело. — Представи си — Менолли веднага започна да говори толкова бързо, че Робинтън и дума не можа да каже. Тя още говореше, когато тръгнах. А аз си мислех, че никой не може да надприказва Главния менестрел!…Във всеки случай, той престана да се мръщи почти веднага. А ти получи ли си дозата мъмрене от Ф’нор?…