— Ние с него обменихме мнения.
— Да, предполагам, ако съдя по държанието на Брекке. Аз и казвах, че вече си възвърнал силите си, откакто те е видяла за последен път. Но според нея — направо от смъртно ложе си тръгнал на бой с Нишките!
Джаксъм се облегна на гърба на Рут, усмихвайки се на момичето. Мислеше си, колко е красива тя в този момент — игривите й очи, капките вода бляскащи по загорелите й бузи…Тя забеляза погледа му и въпросително повдигна брадичка.
— Шарра, — каза той. — Нима наистина видяхме всичко това сутринта?
— Разбира се! — тя с най-сериозен вид насочи четката към него. — За твой късмет, ние също бяхме там и можем да го потвърдим. Иначе, кой би ти повярвал! — помълча и очите й отново заблестяха палаво. — Обаче, струва ми се, че и на нас не ни вярват…
— Кои „те“?
— Майстор Робинтън, Майстор Уонзър и Брекке. Ти какво, не чуваш ли?
— Не! — усмихна се той. — Гледам теб.
— Джаксъм!
Той се засмя доволно — даже през загара й се виждаше червенината заляла лицето й.
„Много ме сърби там, където си се облегнал“, — жално напомни Рут.
— Как не те е срам! — Шарра го шляпна с четката по дланта. — Така да пренебрегваш нуждите на дракона си. Истинско безобразие!
— Откъде знаеш, какво ми е казал Рут?
— Изражението на лицето ти винаги те издава.
— Слушай, а къде тръгна „Сестрите на Изгрева“? — Джаксъм забеляза, че корабът се отдалечава от пристана, вдигнал всички платна.
— Как къде? За риба естествено. След Валеж винаги има огромни пасажи риба. А нашата сутрешна разходка ще събере тук тълпа хора, които трябва да нахраним!
Джаксъм застена, болезнено се намръщи и заклати глава.
— Това, — назидателно каза Шарра, — ни е като наказание, че не поискаме разрешение.
Рут изведнъж се изправи и заля двамата с вода.
— Рут, гадино!…
„Другарите ми летят!“ — гръмко и радостно протръби драконът и Джаксъм едвам отърсил се от пръските, видя в небето половин Крило дракони.
„Тук са Рамот и Мнемент, — говореше Рут, — с тях е Тирот, Гиамят, Брант, Орт…“
— Виж, Шарра! Всичките Предводители!…
Тя още плюеше и кашляше.
— Браво, — каза сърдито. — Къде ми е четката?
И започна да търси по дъното.
„Пат, Голанд, Дрент…И Той — на нашия стражеви дракон!“
— Литол е долетял? … Стой мирен Рут, още не сме ти изчистили опашката!
„Длъжен съм да приветствам приятелите си, както се полага!“ — драконът измъкна опашката си от ръцете на Джаксъм, изправи се на задни лапи и издаде мелодична трела, точно когато във въздуха над залива се появи още едно ято дракони.
— Не зная колко е чист той, — Шарра обидено изстискваше мократа си коса, — Но затова пък, благодаря, аз се измих добре!
„Аз също съм чист, — отвърна драконът. — Сега моите приятели ще дойдат да се къпят…“
— Не си мисли, че ще се къпеш още един път днес Рут! Денят няма да е от леките!
— А, впрочем Джаксъм, — попита Шарра. — Днес ял ли си нещо? — Той кимна отрицателно и тя го грабна за ръката — Хайде, ще минем през задния вход, докато не са ни намерили работа.
Хукнаха по старата пътечка, която водеше към кухнята на холда. Шарра с облекчение въздъхна, като се убеди, че там все още е тихо и пусто. Накара Джаксъм да седне, наля му чаша клах, наряза плодове и му сложи чиния гореща каша.
Чуваха добре гласовете и възклицанията на новопристигналите; но най-гръмко звучеше плътният баритон на Робинтън — менестрелът посрещаше гостите на верандата.
Джаксъм задъвка бързо и тръгна да става, но Шарра го задържа:
— И без друго ще те намерят. Сега стой и яж!
— Рут е на брега, — дочу се гласът на Литол. — Но Джаксъм не го виждам никъде…
— Някъде тук е, — каза Робинтън.
Бронзова стрела се мярна под тавана, изписука и изчезна.
— Тук е, зад вратата, Литол. В кухнята, — засмя се менестрелът.
— Започвам да си мисля — Джаксъм за малко да се задави с кашата. — Че Лесса беше права!…
Едва успя да хапне и последния залък, когато вратата се отвори и влезе Литол.
— Аз… — започна да се извинява момчето, — още не съм закусвал…
Литол го гледаше така изпитателно, че Джаксъм разсеяно се усмихна и почна да нервничи — дали наставникът му не беше чул за сутрешната им разходка?…
— За разлика от последния път, когато те видях синко, сега направо не мога да те позная. — Хванал си тен, укрепнал си! И май си успял да направиш нещо тази сутрин?