— Да направя? Не, нищо не съм направил — нервността на Джаксъм премина и той се усмихна широко. — Планината си беше такава. Просто исках пръв да я огледам отблизо!
— Джаксъм! … — тънките стени на холда не бяха пречка за мощния глас на менестрела.
— Да, Майсторе?
— Веднага ела тук!…
Следващите няколко часа Джаксъм на няколко пъти мислено благодари на Шарра, че го нахрани сутринта. Така и не успя да хапне повече. Едва влязъл в голямата зала, Предводителите и Майсторите буквално го засипаха с въпроси. Изглежда Пиемур добре се беше потрудил по време на Валежа — Робинтън вече показваше на гостите скици на югоизточния склон на планината и малкомащабна карта на близките части на континента.
Присъстващите не вярваха на очите си. Менолли разказваше за полета им и май не за първи път — говореше почти в стихове.
Докато отговаряше на въпросите, Джаксъм съжаляваше, че Главният менестрел беше лишен от възможността лично да види планината. Може би трябваше да изчака, докато разрешат и на Робинтън да лети в Помежду…
— Знам, че днес си се сражавал срещу Нишките Джаксъм и навярно едва стоиш на краката си. — Но може би ще дадеш на Мнемент ориентири…
Н’тон се разхили и посочи с пръст Джаксъм.
— Да можеше да се видиш момче!… Нека да ни води, Ф’лар! Трябва да му направиш този подарък!
Наложи се Джаксъм отново да облече влажния летателен костюм и да събуди задрямалия на пясъка Рут. Предстоеше им невиждана чест — да водят най-добрите бронзови на Перн. Рут беше много доволен, а колкото до младия лорд — той трудно криеше обхваналата го гордост. Само като си помислеше — двамата с Рут да водят след себе си най-значителните хора на Перн!
Отначало искаше да изпрати Рут направо на противоположната страна на Двуликата планина — така я наричаше за себе си — но после премисли. Искаше и останалите напълно да оценят и двата склона — близкият — прекрасен и величав, и след това далечният.
След като се оказаха над рида, Джаксъм веднага разбра по лицата на ездачите, че замисълът му се е удал напълно. Даде им време да кацнат с драконите си по скалите и да разгледат далечният Бариерен хребет — бляскавият разчупен ред от белоснежни зъбци на самия край на хоризонта. След това посочи към морето, там където, като дълга верига се извисяваха димящите вулкани — нито сутрешната мъгла, нито сивата пелена на нишките ги скриваха.
Когато всички се налюбуваха на гледката, Джаксъм, точно както и сутринта отправи Рут през залива и след като набра порядъчна височина, отново премина в Помежду. Този скок ги пренесе от другата страна на Двуликата.
Мнемент премина покрай Рут и според думите на белия дракон, предложи на всички да кацнат. Рут направи още един кръг от вежливост, докато бронзовият исполин избра място за кацане, колкото се може по-далече от трите малки конуса и накрая се спусна направо в един от каналите, които разделяха хълмовете. Един след друг на поляната се спуснаха могъщите бронзови. Ездачите им скочиха на земята през високата трева и тръгнаха към Ф’лар, който вече стоеше на колене и се опитваше да разкопае полегатия склон на канала.
— Прекалено много Обороти са минали, — каза той със съжаление, след като осъзна безплодността на опита си. — Тук всичко е погребано под слоеве наноси и пепел…
— Заради вулканите е — каза Т’бор. Той беше от Уейр Високите хълмове, който защитаваше Тиллек. А там имаше голямо количество вулкани. — Ако тези три планини са избухнали изведнъж, струва ми се ще трябва да изгребем поне драконова дължина пепел, преди да се доберем до нещо!
…За миг на Джаксъм му се стори, че вулканичната пепел отново ги засипа. Някъде отгоре върху тях се спусна трептящ и пищящ облак — спусна се и отново се издигна, като замалко да докосне главата на Мнемент.
През възгласите на учудване и даже уплаха, се промъкна съобщението на Рут:
„Те са щастливи. Хората се върнаха при тях!“
— Попитай ги за трите планини, Рут! Дали не помнят как са се взривили?
Веднага стана ясно, че гущерите помнеха всичко и при това доста подробно. След миг в небето останаха само няколкото белязани.
„Помнят, — каза Рут. — Помнят, как огънят е излитал във въздуха и течал по земята. Те се страхуват от планините. Техните хора също са се страхували.“
Менолли притича към Джаксъм. Изглеждаше озадачена.
— Изглежда Рут е попитал огнените гущери за планините? Красавица и другите едва не се побъркаха. И всичко заради тези проклети вулкани!
Ф’лар също се приближи.
— Откъде се появи този облак гущери, Менолли? И всички — небелязани! Да не би да са тукашни? — Но, когато Менолли и Джаксъм му разказаха всичко, той само недоверчиво се намръщи. — Е да, хора тук е имало. Това го знаем и без тях. Но тези малки създания да помнят толкова древни времена?… Да, да вашите търсения на Д’рам… но тогава ставаше въпрос за някакви си двадесет и пет Оборота! А тук!… Бенденският Предводител не можа да намери подходящата дума и посочи към угасналите вулкани и останките на отдавна засипаното селище.