Менолли решително възрази:
— Нито един от тукашните гущери не е имал отношение към опасността свързана с Червената звезда. И въпреки това те се страхуваха от нея. А освен това… — Менолли за миг млъкна за да си поеме дъх.
— Съвършено очевидно е, — Джаксъм я прекъсна, уплашен да не би тя да издрънка нещо за историята със сънища на гущерите и яйцето на Рамот. — че огнените гущери помнят много неща. Още щом попаднах в залива, започнах да сънувам странни сънища. В началото реших, че е последствие от огнената треска. А неотдавна разбрах, че подобни кошмари мъчат и Шарра и Пиемур. И сънувахме планината, но не склона, който се вижда от залива, а другия!
— Всяка вечер огнените гущери кацат върху Рут и го покриват целия, — започна Менолли. — Много е вероятно той да предава тези сънища на Джаксъм. А нашите гущери — на нас!
Ф’лар неохотно се съгласи с подобна възможност.
— Искате да кажете че миналата вечер вашите сънища са били особено ярки?
— Да Предводителю!
— И сутринта решихте да разберете, колко от тях е истина? — усмихнат, Ф’лар местеше поглед от единия на другия.
— Да, Предводителю!
— Добре! — Ф’лар тупна Джаксъм по гърба. — Не те обвинявам в нищо. Аз самият бих направил същото, ако имах такава възможност. И какво според вас… и според мнението на вашите безценни гущери трябва да предприемем сега?
— Не съм огнен гущер, но бих започнал да копая, — към тях се бе приближил Главният ковач. Лицето на Фандарел блестеше от пот, ръцете му бяха омазани с пръст. — Трябва да махнем чимовете и пепелта. Трябва да разберем какво и как са строили. Трябва да разрием всичко! — Той се огледа — тук там се виждаха жалки ямки, резултат от безплодните усилия на ездачите. — Това е очарователно, наистина очарователно! — Фандарел направо сияеше от щастие. — С твое разрешение Предводителю, ще помоля Никат да ни изпрати няколко майстори миньори. Трябват ни хора разбиращи от копане… Между другото, обещах на Робинтън веднага да се върна и да му разкажа за всичко което съм видял.
— Аз също бих се върнала, — каза Менолли. — Зейр вече два пъти долита при мен. Майстор Робинтън изгаря от нетърпение.
— Ние с Рут ще ги върнем — предложи Джаксъм. Обзелото го желание да се махне бе също толкова силно, колкото и сутрешното — да дойде тук.
Ф’лар обаче не позволи на Рут отново да носи голям товар — белият дракон достатъчно се беше потрудил по време на сутрешното пътешествие и по време на Валежа.
— Ф’лессан ще ги откара, — каза Предводителят. — Чуваш ли, Ф’лессан? От този момент двамата с Холлант сте на разположение на Главния ковач.
Ако Ф’лар се бе учудил на предложението на Джаксъм да се върне, то не го каза.
Рут излетя преди още Фандарел и Менолли да се качат на Холлант. Заливът си посрещна с възхитителна тишина. Но след свежата прохлада на планинското плато, знойното крайбрежие се стори на Джаксъм прекалено задушно. Обхвана го вялост и той реши да се възползва от факта, че никой не забеляза завръщането му. Двамата с Рут се отправиха към познатата поляна — там беше по-прохладно. Настани се удобно в предните лапи на легналия дракон и веднага заспа.
Събуди го докосване по рамото.
— Казах ти, че аз ще го събудя Миррим, — каза раздразнено Шарра.
— Каква е разликата? — отвърна тя. — Хей, Джаксъм, донесох ти клах! И майстор Робинтън иска да поговори с теб. Ти си проспал целия ден тук. Всички се чудеха къде си.
Джаксъм промърмори нещо неразбрано. Щеше му се Миррим да махне. Изглежда тя беше на мнение, че той няма право да спи денем.
— Хайде Джаксъм, отваряй очи! Знам, че не спиш!
— Грешиш! Спя. — Джаксъм се прозя широко и едва тогава вдигна клепачи. — Разкарай се Миррим! И кажи на майстор Робинтън, че ей сега…
— Той каза веднага!
— Ще стигна при него доста по-бързо, ако отидеш и му кажеш! Просто се разкарай, става ли?
Миррим му хвърли унищожителен поглед, завъртя се на пети и тръгна към холда.
— Какво бих правил без теб, Шарра, — каза Джаксъм. — Честна дума, Миррим много ме дразни. Менолли казваше че характерът й ще се пооправи, щом Пат излети в брачен полет. Но досега такова нещо не съм забелязал!
Шарра внимателно гледаше Рут — драконът спеше спокойно, клепачите му дори не помръдваха.