— Знам какво искаш да попиташ, — засмя се момчето — Няма нито един лош сън. Дори и намек!
— И нито един огнен гущер наблизо, — усмихна се Шарра. Разтърси глава и завърза косите си с шнурче. — Добре си направил, че си дошъл тук и си поспал. В холда нямаше да можеш. Гущерите хвърчат насам-натам. Никой не може да разбере, какво казват нашите и какво им разказват местните. Впрочем всички гущери от Южния знаят, че сме тук…
— И Майстор Робинтън предполага, че Рут е способен да се оправи с това?
— А защо да не се пробва — Шарра замислено гледаше спящия дракон. — Бедничкият, съвсем се измори днес. — забележителният й глас се изпълни с нежност. Ох, как искаше Джаксъм такава нежност да звучи и заради него… Шарра прехвана погледа му и леко почервеня — Знаеш ли, радвам се, че се добрахме там първи!
— И аз!
— Джаксъм!…
Викът на Миррим накара Шарра бързо да се отдръпне.
— Да я … — Джаксъм хвана за ръка момичето и двамата побягнаха към холда. Не си и помисли да я пусне, дори когато влязоха вътре. — Като че ли съм проспал цяло денонощие — обърна се към Шарра, след като забеляза внушителната купчина карти, бележки и чертежи разхвърляни по масите и закачени по стените.
Менестрелът стоеше с гръб към тях, наведен над дългата маса. Пиемур чертаеше нещо, Менолли също внимателно наблюдаваше, а Миррим със скучаещ вид, сърдито стоеше встрани. Десетки огнени гущери гледаха от гредите. От време на време някой от тях излиташе, но почти веднага на негово място през прозореца влиташе друг. Вечерният бриз малко по малко отнемаше от дневната горещина и носеше от брега аромат на печена риба.
— Как ще ни се кара Брекке… — прошепна Джаксъм.
— На нас? За какво? — учуди се Шарра. — Той се занимава със спокойна работа, не се пренатоварва…
— Тихо Шарра! — обърна се Робинтън и се намуси. — А ти Джаксъм ела тук. Можеш ли да добавиш нещо към това, което ми разказаха другите?
— Но Майсторе, Пиемур, Менолли и Шарра са много по-опитни в наблюденията от мен…
— Вярно, но те си нямат Рут с неговия талант да общува с гущерите. Може ли той да ни помогне да разберем нещо повече от противоречивите и объркани картини, които ни предават.
— Честна дума, много бих искал да помогна Майсторе, — каза Джаксъм. — Но ми се струва, че искаш от Рут и огнените гущери повече отколкото могат да ни дадат…
Робинтън се изправи:
— Обясни какво имаш предвид!
— Можем да считаме за доказано, че гущерите помнят моментите на силни преживявания, като… — Джаксъм махна с ръка в посока към Червената звезда, — или падането на Кант. Сега може да добавим и това, което се е случило при изригването на вулкана. Но всичко това за тях са едновременни събития.
— А как тогава намери Д’рам, тук на брега на залива?
— Чист късмет. Попитах дали не са виждали самичък дракон. Ако ги бях попитал за човек, не бих получил отговор.
— Какво пък, — каза менестрелът. — При първото ти приключение не си разполагал с повече подробности…
— Майсторе… — Джаксъм направо замръзна. Тонът на Робинтън беше измамно мек, а думата „първото“ почти прошепната, но веднага му стана ясно за какво става въпрос. Изглежда Майсторът също се беше досетил, кой е спасил яйцето. Джаксъм хвърли отчаян поглед към Менолли, но по лицето й личеше само леко недоумение, сякаш и тя беше изненадана от догадката на менестрела.
— Щом сме почнали, такива сведения получих и аз от Зейр, — продължи Робинтън сякаш нищо не беше станало. — Но на мен не би ми и хрумнало да ги изтълкувам по начина, по който ти ги изтълкува. За което те поздравявам, макар и малко късно. — той се поклони лекичко на Джаксъм и продължи така сякаш ставаше дума за някаква дреболия. — Така че, ако вие с Рут използвате своите блестящи таланти за решаване на проблемите, които стоят пред нас, без съмнение ще ни спестите много време и усилия. Виждаш ли Джаксъм, времето не работи за нас. Нашето плато, — Робинтън почука с пръсти по картата, — не може да бъде скрито от Перн. То по право му принадлежи…
— Но то е разположено в източната част на континента — войнствено се намеси Миррим. — На земята на ездачите!
— Разбира се, дете мое, — съгласи се той. — С една дума Джаксъм, ако Рут може да уговори огнените гущери да си съберат мислите…
Той го погледна изчакващо и на Джаксъм му се наложи да обещае:
— Обезателно ще пробваме. Само че, ти сам знаеш, как реагират на… — той показа нагоре. — И примерно по същия начин на отдавнашното изригване.
— Както веднъж каза Шарра: „несъсредоточеното зрение на съня“. — Менолли смигна на приятелката си.
— Точно за това говоря. — Менестрелът тупна по масата с ръка. — Ако Джаксъм с помощта на Рут успее да го съсредоточи, може би всички, които имаме огнени гущери ще получим ясни и полезни картини… вместо тези откъслечни и размазани.