Джаксъм забеляза, как Робинтън я изпрати с поглед и го досрамя заради нея. Миррим така и не се научи да се сдържа. Погледна Менолли и видя, че тя също не е на себе си.
— Да не би нейната Пат да е готова отново да полети? — попита тихо Робинтън.
— Струва ми се че не.
В това време Зейр нещо изчирика и менестрелът изведнъж се засуети:
— Брекке идва насам. А аз трябва да спя!…
Едва ли не бегом тръгна към стаята си. Огледа се, допря пръст до устните си и се скри в спалнята. Пиемур с най-невинен вид зае мястото му до масата. Миг след това през прозореца влетяха няколко огнени гущера: Джаксъм разпозна сред тях Бърд и Гралл.
— Майстор Робинтън трябваше наистина да почива. — Менолли нервно запрехвърля рисунките на мястото им.
— А според мен, сегашната му работа е най-доброто лекарство и отдих. — отбеляза Пиемур. — Той едва не се побърка от скука, докато вие с Брекке кудкудякахте около него. И все пак, нали не е на платото да размахва лопата…
— Казах ти Брекке, напразно се вълнуваш — долетя от към крилото, гласът на Ф’нор. Но неговата спътница, още щом влезе в стаята попита Менолли:
— Отдавна ли легна Майстор Робинтън?…
— Само половин мехче, — изхъмка Пиемур, сочейки меха с виното, висящ на облегалката на стола, — и нашият майстор съвсем кротко се остави да го заведем в спалнята…
Брекке изгледа младия менестрел дълго и изпитателно.
— Някак си не ти вярвам, мили ми Пиемур… — и се обърна към Джаксъм. — Ти през цялото време ли беше тук?
— Аз? Не. С Рут спяхме, докато не ни разбуди Миррим.
— Тя излезе някъде, — каза Менолли с такъв безцветен глас, че Брекке я погледна учудено.
— Какво, Миррим пак ли… — тя сви устни. — Ах това момиче! — погледна към Бърд и той изчезна навън.
Ф’нор вече се беше надвесил над картата и клатеше глава — явно не беше очаквал нищо подобно. После доволно се усмихна на всички.
— Виждам, че всеки от вас работи за десетима!
— Е, моите десетима за днес се наработиха — измърмори Пиемур и се протегна така, че ставите му изпукаха. — Отивам да се къпя! Искам да измия потта от челото си и мастилото от пръстите си! Кой идва с мен?
Джаксъм и момичетата не го накараха да ги уговаря.
— Какво, вече ме зарязахте? — огледа се Ф’нор, но младежите вече бягаха към плажа.
Джаксъм пропусна пред себе си Шарра и Пиемур, и хвана Менолли за ръката:
— Откъде майстор Робинтън е разбрал? … За мен!
Тя спря да се смее, сините й очи потъмняха.
— Не съм му казвала. Той сам е разбрал. Разбираш ли, прекалено много неща водят към теб…
— Как…
— Първо, само дракон можеше да върне яйцето обратно. След това, драконът е трябвало да познава в пълни подробности бенденската люпилна площадка. И накрая, ездачът на дракона трябва да е не само човек, готов да върне яйцето, а и способен да го намери! Последният довод е най-важен. — Скоро много хора ще се досетят, че си бил ти…
— Това пък защо?
— Нито един от ездачите на Южния Уейр не е връщал откраднатото яйце на Рамот. — Менолли му се усмихна и го погали по бузата, там където беше белегът. — Гордеех се с теб, когато разбрах, какво сте направили с Рут! И два пъти повече, за това, че не започна да се хвалиш. Тогава беше толкова важно в Бенден да вярват, че южняците сами са върнали яйцето.
— Хей, Джаксъм! Менолли! Къде сте!… — Нетърпеливите викове на Пиемур ги накараха да прекъснат разговора си.
— Хайде да се надпреварваме! — Менолли стремглаво хукна към плажа.
Впрочем, не можаха да се къпят дълго. В залива се върна корабът на майстор Идаролан. На фок-мачтата му се развяваше син вимпел — знак за добър улов и Брекке повика четиримата приятели да й помогнат да изчистят рибата. Никой не знаеше колко народ от платото ще долети за вечеря в холда.
— Нищо, ще приготвим повече риба. — жизнерадостно заяви Брекке. — Дори да остане, утре ще я затоплим или ще я направим на чорба.
И накара Миррим да занесе кошници с храна на Майстор Уонзър и Н’тон, които се канеха до късно да наблюдават, както непочтително се изрази Пиемур, Изгревно-Залезно-Полунощните Сестри.
— Хващам се на бас, — каза той ядно, — че тя ще седи там цялата нощ за да изясни, дали тукашните гущери се боят от Пат.
— Огнените на Миррим наистина са добре обучени, — каза Менолли.
— И удивително започват да приличат на нея, когато се карат на другите, — добави Пиемур.
— Слушай, това е несправедливо, — възмути се Менолли. — Миррим е най-добрата ми приятелка!
— И като нейна най-добра приятелка може би ще й обясниш, че не е нейна работа да командва всички на Перн?
Менолли тъкмо се канеше да се обиди, когато във въздуха над залива започнаха да се появяват дракони и заради техните шумни ревове не можеха да се чуят един друг.