Ездачите и драконите бяха в добро настроение; вечерта премина под знака на радостно очакване.
Добре, че Джаксъм успя да се наспи през деня, — да пропусне такава вечер щеше да е обидно. Всички седем Предводителя бяха на сбора. Н’тон скоро се оттегли — отиде да наблюдава звездите заедно с Уонзър, а Д’рам извика настрани Ф’лар — да му докладва, как върви работата в Южния уейр. Бяха дошли и Главни майстори: Никат, Фандарел, Идаролан и Робинтън, а също и Литол.
Джаксъм се учудим като забеляза, че тримата Старовремци — Г’нериш Игенски, Р’март Телгарски и Д’рам, сегашният Предводител на Южния се интересуваха от погребаното селище много по-малко отколкото Н’тон, Г’денед и Ф’лар. Разузнаването на новите земи и далечният хребет привличаха Древните по-силно от Миналото което разкриваха разкопките.
— Миналото си е минало. — каза Р’март Телгарски. — То е мъртво, погребано и гробът му е дълбок. Трябва да живеем в Настоящето! Помниш ли Ф’лар, ти ни го внушаваше! — Р’март обезоръжаващо се усмихна. — Ти още казваше — стига с безкрайните приказки за старите похвати — трябва да се стремим да сме от максимална полза днес, сега.
Ф’лар се усмихна, забавно беше да чуе собствените си думи използвани от друг да оборват собствената му гледна точка.
— Повече от всичко, — каза той, — се надявам да открия неповредени Записи, които да запълнят празнините в сведенията стигнали до нас. А ако ни провърви — още нещо полезно, като увеличителния прибор, намерен в Уейр Бенден…
— Аха, и докъде ни доведе той! — от душа се разсмя Р’март.
— Неповредени инструменти — това би било чудесно, — много сериозно каза Фандарел.
— Ще се постараем да изкопаем нещо и за теб, — замислено обеща Никат. — Още повече, че е разрушено само част от селището. — Всички се обърнаха към него и той започна да рисува: — Ето вижте. Основният лавов поток е поел на юг. Вулканите са се взривили тук, тук и тук, и лавата се е стекла под ъгъл, без да засегне голяма част от сградите. Постоянните ветрове трябва да са отнесли облака пепел настрани… Копах днес там — слоят пепел не е особено дебел.
— Нима това селище е единствено? — попита Р’март. — А са имали на разположение цял свят!
— Утре ще открием останалите, — увери го Робинтън. — Нали Джаксъм?
— Майсторе?… — Джаксъм бързо се изправи, леко уплашен от неочакваното му въвличане в общия разговор.
— А, ако говорим сериозно Р’март, ти най-вероятно си прав. — Ф’лар се опря с лакти на масата. — Освен това, не знаем колко време след изригването хората са напуснали платото.
— Няма да разберем, докато не разкопаем една могила и не видим какво са ни оставили. — каза Н’тон.
— Само внимавай Предводителю, тук трябва да сме предпазливи. — майстор Никат се обърна към Н’тон, но погледът му не пропусна никого. — Ще изпратя няколко майстори и няколко опитни миньори за да ръководят разкопките!
— Не се ли страхуваш, че може да издадеш някои от тайните на Гилдията, майсторе? — пошегува се Р’март. — Може би трябва да се договорим и всички да постъпим при теб като ученици!
Джаксъм едва не прихна, когато озадаченото изражение на лицето на майстора-миньор се смени с искрено възмущение:
— Ездачите … с лопати…
— А защо не? — попита Ф’лар. — Преминаването все някой ден ще свърши. Новият Интервал ще настъпи много по-скоро, отколкото сега ни се струва. И твърдо ви обещавам едно — с усвояването на Южния, нашите Уейрове никога и от никого няма да зависят по време на Интервалите!
— Много мъдра мисъл, Предводителю, много мъдра… — за всеки случай одобряващо кимна Майстор Никат. Макар, че щеше да му трябва време да свикне с една толкова кощунствена мисъл.
Драконите легнали на брега загъргориха, приветствайки новопристигнал събрат и Н’тон неочаквано се изправи:
— Трябва да отида до Уонзър, договорихме се да погледаме звездите… Навярно Пат и Миррим са се върнали. Лека вечер, приятели!
— Ще ти осветя пътя, Н’тон, — скочи Джаксъм и грабна един светилник.
Като се отдалечиха достатъчно, където не можеха да ги чуят, Н’тон се обърна към младежа:
— Това ти приляга повече от полетите в кралското Крило, Джаксъм…
— Честно, Н’тон, не беше нарочно, — засмя се той. — Просто ужасно ми се искаше да стигна пръв до планината…
— Значи този път нямаш никакви предчувствия?
— Предчувствия?…
Н’тон приятелски го прегърна през раменете.
— Не, предполагам, че са те вдъхновили съобщенията от огнените гущери…
— Относно планината?
— Браво Джаксъм! — Предводителят леко го разтърси. — Браво!