„Лиот и Н’тон са ни добри приятели!“
— Ние винаги ще ти бъдем приятели. — Н’тон почти до болка стисна рамото му. — Е, аз трябва да тръгвам към Уонзър. Сигурен ли си че си добре?
— Тръгвай Н’тон! А аз още малко ще почеша Рут.
Предводителят на Форт Уейр се забави за миг, после се обърна и тръгна към бронзовия си.
— Знаеш ли Рут, трябва да те намажа с масло, — каза Джаксъм. — Съвсем съм те запуснал в последно време…
Рут го погледна, очите му бяха като два сини пламъка.
„Ти никога не забравяш за мен!“
— Ако не бях забравял, нямаше да имаш това петно.
„Ти имаше много работа.“
— Видях в кухнята купичка прясно масло. Лежи спокойно, сега ще го донеса.
Джаксъм прибяга до холда, взе маслото и тръгна назад, щом очите му отново свикнаха с тъмната тропическа нощ. Налегна го умора — не толкова физическа, колкото душевна. Ох, Миррим! … Ако й беше позволил да дойде на платото заедно с Пат…Макар че не, рано или късно щеше да разбере. Но защо самият Рут не се натъжаваше от това? Може би, ако още от самото начало твърдо искаше Рут да стане истински дракон, щеше да се получи. Така и не им дадоха да живеят, както се полага на ездач и дракон. В Уейра всичко разбират и приемат това, което се случва при брачните полети. А те отраснаха в холд. И не можеше да се каже, че Рут не разбира нищо. Той винаги беше наблизо, когато Джаксъм правеше любов. И съпреживяваше с него.
„Аз обичам заедно с теб. Обичам те, — докосна го мисълта на дракона. — Но ако знаеш как ме сърби гърбът…“
Джаксъм ускори ход. Но щом излезе от горичката забеляза, че до Рут има някой, който прилежно го чеше. Ако това беше Миррим… Почувства как в него се надига злоба.
„С мен е Шарра“, — невъзмутимо предаде драконът.
— Шарра, това ти ли си? — извика Джаксъм. Досадата изчезна от само себе си. — Донесох масло. Рут има голямо петно на гърба си. Съвсем съм престанал да се грижа за него…
— Прекрасно се грижиш — възрази тя така разпалено, че той се усмихна. Подаде й купичката и тя взе от маслото.
— Миррим трябва да е…
— Да! — прекъсна го Шарра. — И може да бъдеш уверен, че никой от нас няма да съжалява! — тя затърка гърба на дракона толкова усърдно, че той изгъргори. — Извинявай, Рут! … Миррим я изпратиха обратно в Бенден!
Джаксъм се огледа. Мястото, където обикновено лежеше Пат беше пусто.
— А теб те изпратиха при мен? — попита той.
Въпросът прозвуча грубо и глупаво — присъствието на момичето беше истинска благословия.
— Не, никой не ме е изпращал! — засмя се Шарра. — Повикаха ме!
— Повикаха те? — Ръцете на Джаксъм втриващи масло в кожата на дракона замръзнаха. В тъмнината лицето на момичето изглеждаше, като бяло петно на което се виждаха само очи и уста.
— Да, повикаха ме. Повика ме Рут. Той каза, че Миррим…
— Каза? — Джаксъм най-накрая разбра каква е работата. — Ти чуваш Рут?…
„Трябваше да се научи да ме чува, докато ти беше болен“ — поясни драконът. Едновременно с думите му прозвуча и гласът на Шарра.
— Чувам го откакто беше болен.
— Защо я повика, Рут?
„Защото ти се чувстваш добре, когато тя е наблизо. Тя ти е необходима. Това, което каза Миррим и даже това което каза Н’тон, те накара да се затвориш. А аз никак не харесвам, когато разумът ти е затворен за мен. И реших че Шарра ще помогне да го отвориш!“
— Наистина ли ще го направиш, Шарра?
Този път от нерешителността й нямаше и следа. Джаксъм хвана ръцете й омазани с масло и я придърпа към себе си. Истински късмет, че бяха с почти еднакъв ръст, което означаваше, че устните й бяха много, много близко до неговите. Трябваше само леко да наклони глава…
— Ще направя всичко за теб, Джаксъм, — прошепна тя. — За теб… и за Рут…
Джаксъм почувства, как дълбоко в него се разля блажена топлина, която изми остатъците от студа, причинен от думите на Миррим. Гъвкавото тяло на Шарра се притисна към неговото, той вдишваше аромата на гъстата й дълга коса, ръцете й обвиха врата му… Сбъдна се мечтата му — това бяха ръце на влюбена жена а не просто на лечителка.
И когато светът престана да съществува за тях, разтворил се във вихъра на опияняващо щастие, те знаеха че Рут обичаше заедно с тях…
Глава 20
Подножието на планината — холд Руат, 15.10.13 — 15.10.20
Джаксъм го побиваха тръпки само от вида на източния склон на планината. Седна и настани Рут и Шарра с гръб към нея. Останалите петима седнаха край тях.
Седемнадесет огнени гущера белязани на вратлетата — в последния момент към участниците в опита се присъединиха Сибелл и Брекке — кацнаха на гърба на Рут. Там беше и Зейр, Майстор Робинтън предполагаше, че той е много добре обучен и няма да пречи.