Новината за селището намерено на платото облетя целия Перн със скорост изумила даже менестрела. Всеки искаше лично да посети платото, така че Ф’лар ги посъветва — Ако Джаксъм и Рут наистина искат да се поровят в паметта на гущерите, да го направят, колкото може по-скоро.
Трябваше Рут само да се появи на платото и рой след рой започнаха да се появяват огнените гущери от Южния. Рут ги посрещна с приветствени трели: двамата с Джаксъм го бяха обсъдили сутринта.
„Те са радостни да ме видят — каза драконът. — Щастливи са, че хората отново са тук…“
— Попитай ги, как са срещнали хората за първи път.
Рут веднага предаде картина с много дракони летящи откъм билото на планината.
— Нямах това предвид.
„Знам, — каза Рут виновно. — Сега ще ги попитам за още подробности. — и се обърна към гущерите: — Хората, но не тогава, когато дойдоха драконите. Много, много по-рано. Преди да се взриви планината…“
Огнените гущери реагираха така, както можеше да се очаква — мигновено излетяха и безредно се замятаха из въздуха врещейки панически.
Джаксъм обезкуражено се огледа и видя, как Брекке вдигна ръка — лицето й изразяваше пределно съсредоточаване. Джаксъм отново се долепи до дракона, чудейки се, какво е могло да привлече вниманието й. Менолли също вдигна ръка. Красавица кацна на рамото й, очите й блестяха в тревожно червено.
„Те виждат планините в огън, — каза Рут. — Виждат бягащи хора следвани от пламъка. Сега се страхуват толкова, колкото и тогава. Това е същият кошмар, който всички сънувахме.“
— А не виждат ли постройките? Какви са били преди да ги засипе пепелта? — развълнувано, на глас запита Джаксъм.
„Виждам само бягащи хора. Бягат насам-натам… Не… бягат… към нас?“ — Рут даже се огледа, толкова ярки бяха внушените от гущерите картини.
— Към нас, а после накъде?
„Струва ми се, надолу, към водата, — плахо отвърна Рут и погледна към далечния, невидим от платото океан. — Много са изплашени. Не обичат да си спомнят за планината.“
— Точно както и за Червената звезда, — вметна Джаксъм непредпазливо. Всички огнени гущери мигом изчезнаха, дори и белязаните.
— Нямаше начин да не развалиш работата. — възмути се Пиемур. — Трябваше отдавна да си разбрал, че споменаването на Червената звезда, да се взриви дано, е противопоказно пред гущерите. Планини в огън, как да е, но не й Червени звезди!
— Несъмнено тези два момента са здраво запечатани в паметта на нашите крилати приятели, — прозвуча гласът на Сибелл. — Щом започнат да си ги спомнят, за нищо друго няма място.
— Асоциация, — каза Брекке.
— Значи, трябва да отидем другаде. — започна да разсъждава на глас Пиемур. — Място, което няма да предизвика у тях плашещи спомени. Нека бъдат спомени необходими ни…
— Не е съвсем така. — Менолли внимателно подбираше думите. — Според мен, главното е правилно да изтълкуваме, това, което видяхме. Аз например забелязах нещо…да, изглежда е точно така… изригна не голямата планина, а … — тя се обърна и показа най-малката от трите — Ето тази! Това виждахме в съня си!
— Не, ставаше дума за голямата, — възрази Пиемур и показа нагоре.
— Мисля, че грешиш — спокойно и уверено каза Брекке. — Взриви се най-малката планина. — Огънят се движеше наляво. И освен това, голямата планина е много по-висока от тази, която ни показваха…
— Да, да, — развълнувано подхвана Менолли. — Направлението и височината! Да не забравяме, че гущерите са много по-малки от нас. А посоката съвпада! — Тя се изправи и посочи. — Хората са бягали от там, далеч от на-малкия вулкан. Изскачали са от тези сгради! От тези, големите!
— Същото видях и аз, — кимна Брекке. — Точно от тук!
— Значи ще започнем оттук? — попита Ф’лар.
Беше утрото на следващия ден — стомахът на Предводителя се присви при мисълта, какво трябваше да се изкопае. До него стояха Лесса, Фандарел, Никат, Ф’нор и Н’тон и оглеждаха безмълвните могили. Джаксъм, Шарра и Менолли благоразумно стояха настрани.
— Ще започнем с тази, голямата? — повтори Ф’лар, но очите му неволно се плъзнаха надолу по дългия ред хълмчета и той потръпна.
— Да, тук може да копаем до края на Преминаването, — отбеляза Лесса и шляпна с летателните си ръкавици по бедрото си. — Погледът й също замислено и бавно преминаваше по полето с безименни земни гърбици.
— Площта е голяма, — каза Фандарел. — Голяма! Това селище е колкото Форт Холд и Телгар взети заедно, че даже и повече… — Погледна към Сестрите на Изгрева — Нима наистина са слезли от там? — поклати потресено глава. — Откъде все пак ще започнем? Стига сме губили време!