Над главите им, във въздуха се появи още един бронзов.
— Изглежда целия Перн е решил да ни навести днес. — изнедоволства Лесса. Но миг по-късно разпозна ездача: — Това е Д’рам с Тирот! Кого ли е довел? Торик?
— Съмнявам се, дали бихме минали без присъствието на последния! — пошегува се Ф’лар.
— Вярно, — кимна Лесса и се усмихна на спътника си. — Но честно казано, той ми харесва! — собствените й думи я учудиха.
— Моят брат умее да се харесва, — тихо каза Шарра. Устните й се изкривиха в странна усмивка. — Но да му се довериш… — тя погледна Джаксъм и поклати глава. — Прекалено е властолюбив…
— Оглежда! — каза Н’тон, следейки ленивата спирала, която описваше снижаващия се дракон.
— Да, има какво да се види. — Ф’лар гледаше могилите плътно покрили широката равнина.
— Какво, Торик ли идва? — Майстор Никат с крайчеца на ботуша си разравяше земята. — Много добре. Той веднага изпрати да ме повикат, когато откри онези стари изработки в склоновете на Западния хребет.
— Съвсем забравих, че той има опит с древните изделия. — каза Ф’лар.
— Има и хора, които имат необходимия опит за разкопки, — разбиращо се усмихна Никат. — Така, че не е задължително да се обръщаме за помощ към господа лордовете.
— Още повече, че тяхното внимание към тези източни територии, решително не ми е необходимо. — добави Лесса.
Когато Д’рам и Торик стъпиха на земята, Тирот отново излетя и се присъедини към останалите дракони, които се грееха на слънцето върху нагретия скален корниз. Джаксъм внимателно гледаше южняка, който крачеше към тях заедно с Д’рам. Думите на Шарра не излизаха от главата му. Торик не отстъпваше по ръст и телосложение на самия Фандарел. Имаше загряло от слънцето лице. Усмивката му беше широка, но в самата му походка се промъкваше някаква нагла самоувереност. Торик явно се считаше за равен на всеки от присъстващите. Интересно, как ли се бе харесал на бенденските Предводители…
— Виждам, че правите безполезни открития на Южния, Бенден! — Торик вежливо стисна ръка на Ф’лар и с усмивка се поклони на Лесса. След това поздрави и останалите Предводители и Майстори, а към стоящите зад тях младежи метна бърз, преценяващ поглед. Джаксъм разбра че го е познал, но Торик се обърна, сякаш момчето беше някой незначителен чирак. Изправи се обидено, но Шарра го хвана за рамото.
— Така той дразни, — каза тя много тихо, но в гласа й се усещаше насмешка. — И по правило действа…
— Донякъде ми напомня за млечния ми брат Дорс, който ме дразнеше така пред Литол. Знаеше, че не мога да му отвърна. — Джаксъм се учуди на това сякаш неподходящо сравнение. Очите на Шарра весело блеснаха в отговор.
— Бедата е там, — продължаваше Торик. — че прадедите ни са взели със себе си абсолютно всичко, което е можело да се пренесе и използва на новото място. Били са грижливи хора.
— Така, така! — Ф’лар подкани Торик да разкаже подробно.
Той повдигна рамене:
— Спускахме се в старите шахти… Те са измъкнали дори и релсите по които са бутали количките с руда, и даже скобите за светилниците. В една от шахтите, при самия вход имаше голямо помещение, примерно толкова — посочи една от могилите наблизо. — добре предпазено от атмосферните влияния. Личеше си, че за пода някога са били завинтвани някакви машини. Но ние не открихме нито една, нито дори един болт.
— При такава прибраност, — ако нещо е останало, то ще е най-вероятно там — Фандарел кимна към групичка хълмчета, разположени близо до вкаменения лавов поток. — Там дълго време е било доста горещо и прекалено опасно!
— Но, ако е било както казваш, — възрази Торик. — няма как нещо да е оцеляло!
— Но самата сграда е запазена под хълма. — каза Фандарел.
Торик помълча, гледайки ковача, после го тупна по рамото.
— Прав си Майсторе! Ще копая с теб и ще се радвам, ако наистина намерим нещо!
Той не забеляза объркания поглед, с който го награди Фандарел. Ковачът не беше свикнал да се отнасят с него така фамилиарно.
— А аз бих погледнала, какво има под малките хълмчета — каза Лесса. Обърна се и си избра един произволен. — Толкова са много! Може би това са били малки холдове? И наистина, в бързината хората може да са забравили нещо!
— Интересно ми е, какво са могли да държат в такива големи постройки? — Ф’лар подритна чимовете върху склона на най-близката могила.
— Е, тук има достатъчно народ и за всички има кирки и лопати. Всеки може да разкопае каквото си хареса. — Торик с широка крачка се приближи до купчината инструменти, избра лопата с дълга дръжка и я метна към Фандарел. Той хвана лопатата неуверено. Виждаше се, че не още не е решил, как да се държи с южняка. Торик нарами друга лопата, вдигна две кирки и без повече разговори тръгна към няколкото хълмчета, които си беше харесал ковача.