— Но, ако Торик е прав, струва ли си да копаем тук? — обърна се Ф’лар към Лесса.
— Това, което намерихме в запустелите стаи на Уейр Бенден, явно е било оставено поради непригодност. Миньорското оборудване е било изнесено, защото е могло да бъде полезно другаде. И изобщо — просто искам да погледна, какво има вътре.
Лесса го каза толкова решително, че Ф’лар се разсмя:
— Знаеш, че и аз също го искам. Интересно, за какво са използвали толкова здраво помещение? Би могло да послужи като уейр за дракон, дори за два!
— Ще ти помогнем, Лесса! — Шарра побутна Джаксъм към инструментите.
— А ние с теб, Майсторе, може би ще тръгнем с Ф’лар? — Ф’нор също грабна лопата.
Н’тон претегли една кирка на дланта си:
— И така, откъде искаш да започнем, майстор Никат?
Главният миньор замислено се огледа. Но очите му се спираха на посоката, където бяха отишли Торик и Фандарел — към могилите близо до самата планина.
— Предполагам, — каза най-накрая, — че нашият Главен ковач е прав. Но трябва да разпределим силите си. Нека да видим какво има там. — Той решително посочи най-близкия към морето край на платото, където няколко хълмчета образуваха широк кръг.
…Работата се оказа непривична за всички без изключение, независимо, че Майстор Никат някога сам беше ученик в подземните рудници, а Майстор Фандарел и досега работеше с тежкия чук в ковачницата.
Облян в пот, Джаксъм не можеше да се отърве от неприятното усещане — струваше му се, че непрекъснато го наблюдават. Но когато спираше да отдъхне или да премести гнездо с личинки и внимателно поглеждаше встрани, не забелязваше нито един поглед отправен към него. И все пак…
„Дългучът те наблюдава.“ — неочаквано каза Рут.
Джаксъм уж случайно погледна към мястото, където копаеха Торик и Фандарел, и точно — оказа се, че южнякът гледаше към него.
Лесса със стон заби лопатата в сплетените, жилави корени на тревата и заразглежда ръцете си — на почервенелите длани се бяха образували мазоли.
— Тези ръце отдавна не са подхващали сериозна работа! — каза тя.
— Може би трябва да вземеш ръкавици? … — посъветва Шарра.
— Ще се сваря в тях, — намръщи се Лесса. Хвърли поглед към останалите копачи и с въздишка седна на тревата. — Никак не ми се иска да пускам тук излишни хора, но виждам че ще се наложи да подберем още няколко чифта здрави ръце и издържливи гърбове… — тя внимателно събра личинките, гърчещи се в разкопаната земя, пусна ги на безопасно място и проследи как бързо се заровиха в тъмносивата почва. Взе шепа пръст и я разтри между пръстите си. — Почти като пепел…Не съм си и помисляла, че отново ще чистя пепел. Джаксъм, казвала ли съм ти, че чистех огнището в холд Руат, когато майка ти пристигна?
— Не! — отвърна той, изненадан от това неочаквано признание. — Рядко говорят с мен за родителите ми…
Лицето на Лесса се напрегна.
— Откъде пък си спомних за Факс… — тя погледна към Торик и добави сякаш повече за себе си, отколкото за Джаксъм и Шарра. — Нима и той е толкова властолюбив. Но Факс правеше грешки…
— По-точно, отне Рут от тези, които го владееха по право. — каза Джаксъм и замахна с кирката.
— Това беше най-голямата му грешка — с нескрито удовлетворение каза Лесса. Забеляза погледа на Шарра и се усмихна. — Която впрочем аз поправих. Престани да копаеш, Джаксъм! Не мога да си почивам както трябва, докато така усърдстваш! — тя изтри обляното си в пот чело. — Да, без допълнителни помощници ще ни дойде нанагорно…най-вече на моята могила! — почти нежно поглади тревния гроб. — Не можем да знаем колко е дебел слоят пепел. Ами ако изведнъж се окаже, че сградите от долу са малки и са просто добре засипани. Ще си ровим, ровим… и накрая ще изкопаем нещо с размерите на къщичка за див страж!
Джаксъм чувстваше погледа на Торик и продължаваше да копае, въпреки, че раменете му се бяха схванали, а дланите, покрити с мазоли горяха.
Изведнъж във въздуха заедно с тях се появиха двата огнени гущера на Шарра. Те зачирикаха, явно обсъждайки между себе си странното увлечение на тяхната приятелка. След това се спуснаха право под лопатата й и започнаха енергично да копаят. Здравите нокти на силните им предни лапки, разгребваха земята и буквално изхвърляха цели чимове навън. Докато хората съобразят какво става, гущерите успяха да изкопаят яма с дълбочина, колкото изпъната ръка.
— Рут! — повика го Джаксъм. — Не искаш ли да пробваш?
Белият дракон послушно скочи от огряната от слънцето скала и се плъзна към тях по въздуха. Очите му блестяха ярко от любопитство.