— Ще покопаеш ли?
„Къде? Тук?“ — Рут си намери място, малко по-наляво от това, където копаеха двата гущера.
— Няма значение къде, — каза Джаксъм. — Просто искаме да изясним, какво има под тревата.
Щом останалите ездачи забелязаха с какво се занимава Рут, веднага повикаха приятелите си на помощ. Заинтересува се дори и Рамот, с горещото одобрение на Лесса.
— Ако някой ми беше казал, нямаше да повярвам! — прошепна Шарра на Джаксъм. — Драконите да копаят!
— Но нали самата Лесса не сметна че е под достойнството й…
— Да, но ние сме хора, а те — дракони!
Джаксъм не можа да удържи смеха си.
— Не съди за драконите по мързеливите зверове на Старовремците. — хвана момичето за талията, притегли я към себе си и изведнъж почувства, как се напрегна тялото й. Той погледна към Торик. — Ако се притесняваш за брат си, той в момента не гледа към нас…
— Не му е необходимо. — Шарра посочи към небето. — Тук са неговите огнени гущери. А аз се чудех къде са изчезнали…
Над тях кръжаха кралица и два бронзови.
— Аха, виж ти! Ще помоля Майстор Робинтън да поговори…
— Торик има собствени планове за мен.
— А нима аз не влизам в ТВОИТЕ планове?
— Знаеш че не е така! Иначе нямаше да дойда при теб вчера! Исках да бъда с теб, докато … докато мога… — Очите на Шарра бяха пълни с предчувствие за тъга.
— А защо трябва да ни се меси? — Джаксъм взе ръцете й в своите и ги задържа, дори когато тя се опита да си ги дръпне. — Моето положение…
— Той не уважава младежите от Севера. За последните три Оборота достатъчно се нагледа на младши владетелски синове, които… — Шарра потръпна. — които са способни да вбесят дори менестрел. Знам, че ти не си такъв, но Торик…
— Торик ще види на какво съм способен, може да си сигурна. — Джаксъм вдигна ръцете й към устните си. Гледаше я в очите и повече от всичко на света искаше да премахне мъката в погледа й. — Ще направя всичко, както трябва — чрез Литол и Майстор Робинтън. Съгласна ли си да станеш моя Стопанка, Шарра?
— Защо питаш, Джаксъм! Докато мога…
— Докато сме живи! — поправи я той и до болка стисна пръстите й.
— Джаксъм, Шарра! — повика Лесса. Тя следеше работата на Рамот и не чу тихия им разговор.
Шарра отново се опита да измъкне ръцете си, но Джаксъм твърдо решил да не отстъпи пред Торик, не смяташе да се крие и от Лесса.
— Елате тук! Рамот стигна до нещо твърдо. Но не е камък!
Джаксъм задърпа Шарра нагоре по склона, към Лесса. Рамот седеше на задни лапи и любопитно гледаше над главата на Лесса в дълбоката яма.
— Мръдни се малко, Рамот! — помоли я Лесса. — Правиш сянка и не мога да виждам добре. А ти, Джаксъм, вземи лопата и виж какво има вътре!
Младежът скочи в ямата — беше дълбока до средата на бедрото му.
— Наистина е нещо твърдо, — каза той, след като тупна с крак. — После се опита да забие лопатата: — Скала?…
Но не беше скала — звукът от удара с лопатата беше на кухо. Джаксъм разгреба пръстта и отстъпи настрани, за да може да разгледа.
— Ф’лар, ела тук! — извика Лесса. — Намерихме нещо!
— Ние също!… — долетя тържествуващия глас на Предводителя.
И започна всеобща суетня от една яма до друга. Навсякъде, на дъната на ямите откриваха един и същ материал, само в една могила тази, която разкопаваше Ф’лар, върху купола от подобното на камък вещество бяха вградени кехлибарени пластини.
Накрая, Фандарел вдигна ръце над главата си и с оглушителния си бас призова за тишина:
— Стига сте хабели напразно време и сили! — любимата фраза на Главния ковач, предизвика у Торик одобрителен хохот, прозвучал почти презрително. — Не виждам нищо смешно, — продължи Фандарел. — Давайте заедно да се заемем с могилата на Лесса — като големина е най-малка. След това с могилата на Майстор Никат, после… — показа своята, но Торик се намеси:
— Всичко за един ден?
Джаксъм безкрайно се издразни от насмешливия му тон, но ковачът просто отвърна:
— Ще направим, колкото можем. Така че, давайте да започваме!
Изглежда беше решил да не обръща внимание на нападките на Южняка. Джаксъм също реши да последва примера му.
Драконите се събраха край хълмчето на Лесса, но самото то беше, колкото една драконова дължина. Затова оставиха само два, а Ф’лар и Н’тон отведоха своите бронзови да помагат на Никат.
Към средата на деня, закръглените стени на първата сграда бяха разкрити до равнището на предишното ниво на долината. Откри се съоръжение с плавно очертан покрив, на който бяха вградени пластини, които пропускаха светлината, — по три от всяка страна. Някога, несъмнено прозрачни, сега бяха потъмнели и надраскани. Така и не успяха да погледнат през тях.