Уви, нямаше и нищо подобно на вход на дългата страна на сградата. Но драконите бяха увлечени в работата не по-малко от хората и скоро откопаха входа, намиращ се от тясната страна.
Вратата, направена от същия материал, като пластините на покрива се отваряше навън. Наложи се да смажат пантите с масло и чак тогава успяха да я поотворят малко. Лесса се опита да се промуши през пролуката, но Фандарел я хвана за рамото:
— Почакай! Въздухът вътре е на няколко века. Усещаш ли как мирише? Нека да се проветри. Толкова Обороти никой не е влизал вътре!
Ковачът, Торик и Н’тон заедно забутаха вратата и успяха да я отворят напълно. Навън излезе вълна от такава воня, че Лесса отскочи надалече и се закашля. Правоъгълници от мътна светлина осветяваха прашния под и стените — напукани и с петна от влага. Лесса и Ф’лар прекрачиха прага първи, след тях — останалите. Финия прах на фонтанчета излиташе изпод ботушите им…
— За какво ли е служил този дом? — Лесса неволно понижи глас.
Торик влезе леко приведен, при все че нямаше нужда — горният праг на вратата беше поне на педя над главата му. Огледа се и посочи с пръст към далечния ъгъл, където се виждаха останки от дървена рамка:
— Възможно е тук да е спал някой!
После отиде в другия ъгъл, наведе се, вдигна нещо и церемониално го подаде на Лесса:
— Ето съкровище от древни времена!…
— Вижте, лъжичка… — тя я вдигна високо за да могат и другите да я разгледат, а после я поглади с пръсти. — От какво е направена? Не е дърво, не е метал… Материалът прилича на този, от който са направени плочите на покрива, само че е по-прозрачен… Но е здрав! — опита се да я огъне неуспешно.
Ковачът внимателно взе лъжичката от ръцете й.
— Да, изглежда наистина е същият материал… Прозорци и лъжици! Хмм!
Малко по малко всички преодоляха благоговейния си трепет, предизвикан от присъствието им в това древно съоръжение, и започнаха да се оглеждат.
По стените на дома висяха полици и шкафчета, на някои места все още се забелязваха следи от боя. Помещението беше разделено на три. Тук-там се виждаха вдлъбнатини, някога там сигурно бяха стояли големи предмети. В един от ъглите Фандарел откри кръгли тръби изчезващи в пода.
— Едната навярно е за вода, — замислено каза ковачът. — Но защо са им били още четири?…
— Да се надяваме, че не всички могили ще са така пусти, — с надежда каза Лесса, стараейки се да скрие разочарованието си.
— Следва да предположим, — бодро каза Фандарел, след като излязоха на чист въздух. — Че голяма част от сградите със сходна форма са служили за жилища. И изглежда, когато са бягали, нашите прадеди са вземали всичките си лични вещи. Струва ми се, че трябва да съсредоточим вниманието си върху най-големите постройки или върху най-малките.
И без да дочака някой да оспори мнението му, Главният ковач се запъти към разкопките на могилата на Никат.
Тази сграда се оказа квадратна по форма. Щом се добраха до познатите пластини на покрива, хората и драконите започнаха да откопават една от стените обърната в посоката, където гледаше вратата на първия дом. Входът наистина се оказа там, но пантите бяха клеясали до такава степен, че успяха да мръднат вратата само с половин педя. В бързо падащия тропически мрак едва успяха да мярнат някакви украшения по стените. Никой не се беше сетил да вземе светилници, но и никой не предложи да изпратят огнени гущери да ги вземат — всички бяха прекалено уморени.
Лесса изнемощяло се облегна на вратата, огледа се и се разсмя:
— Трябваше ли толкова да се изцапам! И Рамот казва, че е уморена, изцапана и иска да се къпе…
— И не само тя, — охотно се съгласи Ф’лар. Опита се да затвори вратата, но не успя. — Да се надяваме, че за една нощ нищо няма да се случи. Да излитаме към Залива!
— С нас ли си Торик? — попита Лесса. Налагаше й се да вдига високо глава за да разговаря с него, толкова беше висок южнякът.
— Благодаря, но за днес ми стига, — отвърна той. — Имам да се грижа за цял холд. Не мога да си позволя да безделнича! — Джаксъм прехвана погледа му и разбра че последните думи се отнасяха за него. — Ако всичко е наред, утре пак ще намина. Искам да видя дали ще намерите нещо интересно в могилата на Фандарел. Мога да докарам и работници за да не преуморявате драконите?
— Драконите! Преуморени? … За това тях е съвсем дребна работа, — каза Лесса. — Но, ако някой се нуждае от почивка, това съм аз. Как мислиш Ф’лар, да извикаме ли от уейра още ездачи?
— Така, така, всичко е ясно — не искате да ви се бъркат странични хора! — Торик погледна насмешливо Ф’лар.