Предводителят пропусна забележката му покрай ушите си.
— Платото ще бъде отворено за всички. Но щом на драконите им хареса да рият…
— Утре бих довел със себе си Бенелек, Ф’лар. — Фандарел отърси пръстта от ръцете и дрехите си. — И още две момчета с отлично въображение…
— Въображение? Да, тук ще трябва доста въображение, да видим смисъл в останките, които са оставили прадедите ни. — в тона на Торик едва забележимо се усещаше презрение. — Готов ли си Д’рам?
По някаква причина Южнякът се държеше с възрастния Предводител забележимо по-почтително отколкото с другите. В крайна сметка Джаксъм така го възприемаше. Вътрешно кипеше заради безцеремонните инсинуации на Торик; — той, Джаксъм се „развличал“ тук, вместо да мисли за холда си!… Забележката му беше отчасти справедлива — и заради това, двойно по-обидна. Но все пак, това не означаваше че трябва да се върне веднага в Руат, който процъфтяваше под ръководството на Литол. Когато всичко най-интересно се случва тук, на Южния?
Почувства пръстите на Шарра върху своите длани и си помисли, колко приличаше Торик на Дорс.
— Доста ще се изпотя, докато измия дракона… — въздъхна той. Хвана момичето за ръката и я поведе към Рут.
Първото нещо, което видяха още щом изскочиха от Помежду над залива, беше високата фигура на менестрела, който ги чакаше на брега. Нетърпението обхванало Робинтън си личеше отдалеч — трябваше само да погледнат огнените гущери кръжащи в безумни спирали около него.
Като забеляза, че драконите и ездачите са целите в прах и мръсотия, и единственото им желание е да се потопят във водата, Робинтън просто се съблече и заплува около тях, вслушвайки се в разказите им.
Вечерта всички седнаха около огъня и се чувстваха съвършено изтощени
— Виждам, — каза менестрелът, — че няма гаранция, че ще открием нещо полезно, даже и ако намерим сили да разкопаем всички могили!
Лесса вдигна лъжичката.
— Струва ми се, че това представлява някаква ценност… но като си помисля, че в ръцете си имам предмет, който нашите прадеди са държали…
— Много ефективна форма — Фандарел вежливо взе лъжичката и започна да я разглежда. — И този материал… — Той се наклони към огъня и посегна към ножа си. — Я да видим…
— Ох, Фандарел, недей, моля те! — изплашено извика Леса и бързо измъкна съкровището си от ръцете на ковача. — В моята могила се валят много парчета от това вещество. С тях може да правиш, каквото си поискаш!
— Нима само това е останало от Прадедите ни? — замислено попита Ф’лар. — Парчета и отломки?…
— Позволи ми да ти напомня, — каза Фандарел, — че даже и захвърленото от тях може да ни е от полза! — и посочи към носа, където Уонзър беше поставил далекогледа си. — Всичко, което хората са знаели някога, може да се научи отново. Разбира се, ще ни трябва време и маса експерименти, но…
— Ние точно започнахме, приятели. — намеси се Никат, чийто ентусиазъм не беше намалял. — И, както казва нашият добър Главен ковач, ние сме способни да се учим дори и от изхвърленото. С вашето позволение Предводители, бих довел няколко опитни команди и бих пристъпил към систематични разкопки. В разположението и размерите на могилите има някакъв смисъл. Възможно е всеки ред да е принадлежал на отделна гилдия или…
— Значи ти не споделяш мнението на Торик, че те са взели всичко със себе си? — попита Ф’лар.
— Това няма значение, — махна с ръка Никат. — Видяхме, че не са взели леглата си, защото са знаели, че дърво може да се намери навсякъде. Лъжичката също не е представлявала голяма ценност — могли са да направят още. Със сигурност можем да попаднем на неща, съвършено ненужни за тях, затова пък способни да запълнят пропуските в недошлите до нас или повредени Записи. Помислете, приятели — Никат вдигна пръст и заговорнически примижа с едното око. — Все нещо ще намерим!
— Наложило им се е да пренасят огромни товари — промърмори Фандарел. — Но къде са ги дянали? Навярно, не направо във Форт холд!?
— Наистина! — възкликна Ф’лар. — Къде може да са се преместили?
— Ако съдим по съобщенията от огнените гущери, — каза Джаксъм. — Бягали са към морето.
— Където също не е било безопасно… — добави Менолли.
— Вярно, — кимна Ф’лар. — Но, разстоянието между платото и морето също не е малко… — Обърна се към Джаксъм: — Рут не може ли да разбере от гущерите, къде са изчезнали хората.
— Искаш да кажеш, — леко се обиди Никат, — че можем да минем и без подробни разкопки?
— Откъде на къде? Копайте колкото си искате, стига да има излишни работници.
— Работници имам, колкото си поискаш. — тъжно се усмихна Никат. — Изтощиха ми се три шахти наведнъж…!