— Как така? — изненада се Ф’лар. — Мислех си, че сте се заели с рудниците, които Торик намери на склоновете на западния хребет…
— Само ги оглеждахме. Гилдията ни още не е сключила с Торик договор за разработка…
— С Торик? Нима той владее и тези земи? Та те са далеч на югозапад — много далеч от Южния холд.
— Рудниците са открити от отряд разузнавачи на Торик, — каза Никат, гледайки ту Бенденския Предводител, ту Робинтън, ту Главния ковач.
— Казах ти, че е много властолюбив… — прошепна Шарра в ухото на Джаксъм.
— Отряд разузнавачи? — повтори Ф’лар. — Е, това не означава, че рудниците вече са негова собственост. Във всеки случай мините са по твоята част, майстор Никат и Бенден винаги ще те подкрепи. А аз още утре ще поговоря с Торик.
— Вярно, време е да го направиш. — каза Лесса и подаде ръка на Ф’лар, който й помогна да стане от пясъка.
— Честно казано, много се надявах на вашата поддръжка, — с благодарен поклон отвърна Майстор Никат. Очите му блестяха хитро в светлината на огъня.
— Да, и аз съм на мнение, че за такъв разговор отдавна е дошло времето. — каза Менестрелът.
Скоро ездачите отлетяха; Н’тон отведе Майстор Никат в холд Кром и обеща да го върне на следващата сутрин. Робинтън покани Фандарел да остане при него в холда. Пиемур замъкна Менолли да му помогне да нахранят Глупчо. Джаксъм и Шарра останаха да загасят огъна и да почистят плажа.
— Твоят брат да не планира да завладее целия запад на Южния? — попита Джаксъм, щом всички се разотидоха.
— Може би не всичко, но колкото може… — усмихна се Шарра. — И не го предавам, като ти казвам това, ти си имаш свой холд и не ламтиш за земя на Южния… или не?
Джаксъм се замисли.
— Ти да не …? — Шарра го хвана за ръката.
— Не! — решително отвърна Джаксъм. — Този залив ми харесва, но не предявявам претенции към него. Днес, докато копаехме на платото, бях готов да дам всичко, за да усетя хладния вятър от планините на Руат и да се гмурна в любимото ми езеро… Ние с Рут ще те заведем там. Толкова е красиво. И без дракон трудно ще стигнеш до него. Вдигна плоско камъче и го метна да подскача по мързеливите вълни, които с тихо шептене заливаха белия пясък. — Не, Шарра, не смятам да си правя тук холд. Роден съм и съм израснал в Руат. Лесса ми го намекна днес. А също и на каква цена съм станал владетел. Ти навярно знаеш, че синът й, Ф’лесан е с наполовина руатска кръв? И ако е тръгнало така, то той има повече права, отколкото аз…
— Но той е ездач!
— Да, и е израснал в Уейр. Така реши Лесса. Тя искаше никой да не може да оспорва титлата ми. Изобщо, трябва да се държа подобаващо.
Изправи се, хвана Шарра и я вдигна на крака.
— Какво ти хрумна пък сега? — попита тя подозрително.
Той я хвана за раменете и я погледна в очите:
— Твоят брат достатъчно ясно ми напомни за моите задължения пред холда…
— Но вие с Рут сте нужни тук! Само той е способен да накара гущерите…
— Ние с Рут ще успеем и тук и там! И дълга си да изпълним и да си почиваме… ще видиш! — притегли я към себе си с намерението да я целуне, но тя внезапно се дръпна, гледайки някъде зад рамото му. На лицето й се четеше гняв и обида.
— Какво ти е? — уплаши се той. — Нещо лошо ли направих?
Тя посочи към дървото, откъдето внимателно ги наблюдаваха два огнени гущера.
— Тези гущери са на Торик! Той ме следи… следи ни!
— Какво пък! Нека тогава разбере какви са моите намерения! — Джаксъм целуна момичето и я целува дотогава, докато устните й не му отвърнаха, а обидата не отстъпи място на усмивка. — Бих искал да му покажа още… но днес трябва да се върна в Руат! — той повика Рут и навлече летателния костюм. — Ще се върна сутринта. Ще кажеш на останалите, нали?
„Наистина ли трябва да отлетим?“ — Рут подстави на Джаксъм предната си лапа.
— Скоро ще се върнем, — утеши го Джаксъм и помаха на Шарра за довиждане. Колко самотна изглеждаше там долу, на осветеният от звездите бряг.
Миир и Талла описаха заедно с Рут кръг над залива. Те жизнерадостно подсвиркаха и Джаксъм разбра, че Шарра не му се сърдеше за неочакваното заминаване.
Решението да се върне в Руат и да се заеме с формалностите за встъпването му като пълноправен владетел на холда, беше взето до някаква степен под влияние на язвителните забележки на Торик. Много повече му въздейства странната носталгия, прозвучала в думите на Лесса, на склона на хълма. А после, край огъня в главата му дойде неочаквана мисъл: човек с опит и жизнена сила, като Литол, би се оказал необходим сред загадките на палтото. Това успешно би му заменило Руат!