Колкото до самия него — завръщането му в родния дом бе предопределено, както и онзи полет за спасяването на яйцето…
— Към дома, Рут! Към Руат! — каза той и топлината на тропическата нощ се смени с мъртвешкия студ на Помежду, който ги изведе във влажния мрак на Руатската нощ. Оловните облаци ръсеха рядък сняг, вероятно валеше отдавна — по югоизточните ъгли на дворовете вятърът беше навял малки преспи…
„Снегът винаги ми е харесвал!“ — каза Рут и на Джаксъм му се стори, че драконът се опитва да убеди сам себе си.
Уилт удивено и радостно протръби от стражевата скала. И веднага около тях се завъртя поне половината огнени гущери на холда. Те ги приветстваха и врещяха с прегракнали гласове, оплаквайки се от снега.
— Скоро ще отлетим обратно, Рут, — утеши го Джаксъм. Суровият мраз го пронизваше, независимо от топлата кожена куртка. Беше забравил, какво е времето тук по това време на годината.
Рут едва успя да се приземи в главния двор, и портите се разтвориха. Навън прибягаха Литол, Финдер и Бранд.
— Случило ли се е нещо? — извика Литол.
— Не, не, нищо! Само заповядай да затоплят нашия уейр, за да не се простуди Рут, независимо от дебелата му драконова кожа!…
— Ей сега, — отвърна Бранд и хукна през двора към кухнята, викайки на слугите да донесат жар за огнището. Литол, Финдер и Джаксъм поеха нагоре по стъпалата, а Рут послушно тръгна след иконома.
— Внимавай ти сам да не настинеш, скачайки от един климат в друг. — каза Литол. — Какво те накара да се върнеш толкова бързо?
— А не трябваше ли вече да се върна? — Джаксъм се приближи към огнището, свали ръкавиците и протегна ръце към пламъка. — Към ето това огнище!…
— Към това огнище?… — попита Литол, наливайки му вино.
— Виждаш ли, — каза Джаксъм. — Днес сутринта, под знойното слънце на платото, когато разкопавахме една от загадъчните могили останали от прадедите ни… Та ето, Лесса ми разказа, че е чистела огнището, в деня, когато моят баща Факс е довел майка ми, лейди Гема! — Джаксъм протегна ръката си с чашата, сякаш вдигаше тост в чест на майка си, която никога не бе виждал.
— И това ти напомни, че си владетел на Руат? — усмихна се Литол само с ъгълчетата на устните си. Очите му, които преди изглеждаха непроницаеми, сега проблясваха в отраженията на огъня.
— Да, — каза Джаксъм. — И ми се струва, намерих къде може да се използва човек с твоята енергия и способности.
— Я, разкажи, — Литол му посочи тежкото гравирано кресло, близо до огнището.
— Защо да ми отстъпваш веднага своето кресло, — каза Джаксъм, забелязал, че вдлъбнатините на кожените възглавнички още не са успели да се изправят.
— Предполагам, че скоро ще ти отстъпя не само креслото си, лорд Джаксъм…
— Но само по всички правила на етикета! — Джаксъм притегли с крак малката пейчица и седна върху нея. — И освен това, ти ще имаш възможност да се изявиш на ново поприще! — Хладнокръвието на Литол го накара да се почувства облекчен: — Настойнико, достоен ли съм да стана наистина владетел на Руат?
— Имаш предвид — добре ли си обучен?
— Това също, но аз говоря за тези обстоятелства, заради които е за предпочитане Руат да управляваш ти.
— Да, Джаксъм!
Младежът внимателно се вгледа в лицето на опекуна си, търсейки и най-малки признаци на скованост или притеснение. Но Литол продължи с предишното си спокойствие:
— Обстоятелствата силно се измениха. И основно — благодарение на теб.
— Благодарение на мен?… А… тази болест! Как мислиш, ще има ли някакви пречки за да премина през Утвърждаването за владетел?
— Не виждам никакви пречки!
Джаксъм чу, как менестрелът ахна, но продължи внимателно да наблюдава Литол.
— А сега ми кажи, какво те подтикна, — усмихна се той. — Сигурен съм, че не е само това, че Северът най-накрая реши проблема с младшите синове. Трябва да е онова славно момиче, как и беше името … Шарра, струва ми се?
— В общи линии, да, — засмя се Джаксъм и с крайчеца на очите си забеляза усмивката на менестрела.
— Сестрата на Торик от Южния холд, нали? — попита Литол, оценявайки перспективите от подобен брак.
— Да. И искам да те попитам, съветът на лордовете не смята ли да даде на Торик владетелска титла?
— Не, даже и не съм чул той да е молил за такова нещо. — намуси се Литол.
— А ти какво мислиш за Торик?
— Защо питаш? Според мен, няма никакво съмнение, че бракът ще бъде равностоен, макар той да няма титла.
— Да, той е способен да удовлетвори своето властолюбие и без титла, — каза Джаксъм с такава враждебност, че настойникът му и менестрелът с учудено се спогледаха.
— Откакто Д’рам стана Предводител на Южния Уейр, — наруши Финдер възцарилата се тишина, — на никого от безимотните, тръгнали да усвояват новия континент, не е отказана земя.