Съпроводен от ликуващите гущери, Джаксъм тръгна покрай хълма и спря на мястото, където предполагаше, че е входът на небесния кораб.
„Те казват, че си го намерил!“ — Рут леко побутна ездача си с нос напред. В големите му очи блестеше жълт пламък.
Като потвърждение на думите му, десетки огнени гущери се спуснаха на обраслия склон на могилата и започнаха да разхвърлят храстите и тревата.
— Трябва да се върнем в холда и да кажем на всички!… — потресено каза Джаксъм.
„Те спят. И в Бенден също спят. В целия свят сме будни само ние!“
— Изглежда е така! — съгласи се младежът.
„Мога да копая и днес, — увери го драконът. — Можем да почнем да копаем, а когато другите се събудят ще дойдат да помагат!“
— Ти имаш нокти, а аз не, — каза Джаксъм. — Хайде поне да отидем да вземем инструменти от платото.
Така и направиха, а развълнуваните и щастливи гущери не ги оставиха нито за миг. Джаксъм очерта с лопатата мястото, където предполагаше, че трябва да се разчисти, за да се стигне до входа. След това му остана само да наблюдава Рут и гущерите, които в нетърпението си да помогнат, непрекъснато пречеха на дракона.
В началото махнаха слой чимове — жилавите корени на тревата се бяха сплели в плътна покривка и гущерите я замъкнаха на другия край на поляната, в храстите. Следващият слой беше наносен, оставен от миналите хиляди Обороти; дъждовете и слънцето го бяха превърнали в плътна кора. Джаксъм си позволи да си отдъхне едва когато раменете му започнаха да го болят непоносимо от умора. Седна отстрани и извади малко храна.
Внезапно ноктите на Рут застъргаха в нещо.
„Не е камък!“ — веднага съобщи драконът.
Джаксъм скочи в дупката и заби кирката в изровената земя. Острието се натъкна на твърда неподатлива повърхност. Младежът нададе див вик, от който огнените гущери като облак се извиха във въздуха.
Разгреба почвата с ръце и внимателно поглади открилата се повърхност. Не беше метал. И не беше същото вещество от което бяха направени стените на сградите на платото. Обшивката на кораба, колкото и глупаво да звучеше, приличаше на непрозрачно стъкло. Само, че стъкло с такава твърдост никога не беше виждал.
— Рут! …Кант още ли не се е събудил?
„Не! Но Пиемур и Менолли вече са будни. Чудят се, къде сме изчезнали“.
— Тръгваме! — възторжено завика Джаксъм. — Ще паднат от изненада!…
Изскочиха от Помежду над холда и видяха, че Робинтън, Пиемур и Менолли наистина ги чакат. Засипаха го с въпроси за полета му до Руат веднага щом се приземи, но той се опита да ги надвика и да разкаже за новата находка. Накрая, на менестрела му писна и кресна да пазят тишина така, че всички огнени гущери се скриха в Помежду.
— Нищо не мога да разбера от тази какафония! — каза той, вземайки си дъх. — Хайде Менолли, донеси ни храна. А ти Пиемур, донеси нещо за рисуване…Зейр! Ела тука разбойнико! Ти ще занесеш вест в Бенден! Ако Мнемент не иска да се събуди, ухапи го за носа. Да, зная, че ще ти стигне храброст да се сбиеш заради мен с Най-Големия. Не, не, не го убивай, само го събуди. Отдавна е време тези бенденски сънливци да стават!… — той беше в чудесно настроение, главата вдигната високо, очите пълни с огън, жестовете плавни и великолепни. — В името на Черупката, Джаксъм! Какво многообещаващо начало положи на този иначе скучен ден… А аз се валях в кревата и не очаквах от живота нищо, освен нови разочарования!…
— Там може да не намерим нищо…
— Но ти казваш, че огнените гущери са възпроизвели приземяване? Хора излизащи от корабите? Ти си прав, може цилиндрите да се окажат празни… но си заслужава да се погледнат. Истинските кораби, които са докарали Прадедите ни на Перн!… — Менестрелът вдъхна с пълни гърди в предвкусване на чудото.
— Струва ли си да се вълнувате толкова, Майсторе. — Джаксъм се огледа. — А къде е Шарра?
Пиемур и Менолли тичешком се носеха из холда, трудно беше да предположи, че Шарра още спи. Потърси с очи Миир и Талла.
— Снощи за нея долетя ездач, — обясни Робинтън. — Разболели са се няколко човека от Южния … Впрочем, предполагам, че е доста егоистично от моя страна да ви задържам тук без нужда. Ти например би могъл да се върнеш в Руат… — вдигна брадичка очаквайки обяснения.
— Вярно е, Майсторе, трябваше да се върна в Руат още отдавна, — съкрушено каза Джаксъм. — Когато тръгнах, там валеше сняг. Дълго говорихме с Литол…
— Сега никой няма да възпрепятства Утвърждаването ти като владетел. Никой вече няма да мърмори из ъглите за границите, — разсмя се менестрелът и имитира досадния тон на лорд Санджел. — и за това, че ти си драконов ездач!