Красавица, която дремеше от другата му страна скочи на рамото му и започна на свой ред да оглежда непознатите.
„Попитай ги, дали не си спомнят самотен бронзов дракон“ — мислено помоли Джаксъм Рут.
„Вече ги питах. В момента се опиват да си спомнят. Харесаха ме. Досега не са виждали такъв, като мен“.
„И няма да видят“, — каза Джаксъм. Забавляваше го удоволствието, което прозвуча в гласа на дракона. Рут винаги така се радваше, когато някой го харесаше.
„Отдавна, много отдавна тук е имало самотен дракон — предаде Рут. — Бронзов. И с него е имало човек, който се е разхождал по брега напред назад. Не са останали дълго тук.“, — той добави последната фраза, така сякаш бе хрумнала на него.
Какво ли означаваше съобщението на гущерите? Джаксъм се замисли, изпълнен с тревожни предчувствия. Или те се бяха появили и отвели обратно … или двамата с Тирот бяха минали Помежду.
„Попитай ги, какво още помнят за хората, които са били тук? Може би са видели Д’рам с Ф’лар?“
Огнените гущери изведнъж се развълнуваха така, че Рут вдигна главата си от пясъка и в очите му заблестя тревога. Красавица, която седеше на шийния му гребен, падна от рязкото движение и изчезна в Помежду, за да се появи миг по-късно пронизително пищейки против това безобразие.
„Те помнят хората — каза Рут. — Но защо аз не помня?“
„А драконите?“ — Джаксъм почти изпадна в ужас. Ами ако Старовремците по някакъв начин бяха разбрали за полета им с Менолли? …Но бързо се окопити — те просто нямаше откъде да знаят.
Едва не подскочи, усещайки докосване по ръката си.
— Опитай да разбереш, — прошепна Менолли, — кога Д’рам е бил тук?
„Не е имало дракони. Само много, много хора.“, — каза между другото Рут и добави, че гущерите са прекалено възбудени за да си спомнят друго за сам човек с дракон. — „Трудно ги разбирам, всеки от тях показва различни неща.“
„А за нас знаят ли?“
„Вас още не са ви видели. Досега разглеждаха мен. Но вие не сте техните хора.“ — Съдейки по тона му, Рут също беше объркан.
„Не можеш ли да ги накараш да си спомнят още нещо за Д’рам?“
„Не, — каза Рут и добавил разочаровано: — Те искат да си спомнят само за техните хора. Не моите. Техните хора“.
„Може би, ако се покажа, ще ме познаят?“ — Джаксъм побутна Менолли и двамата бавно се изправиха.
Огнените гущери се изплашиха от внезапната им поява, излетяха веднага и след като се отдалечиха, минаха в Помежду
„Вие — не сте хората които те помнят“, — изкоментира драконът.
— Повикай ги обратно, Рут! Трябва да разберем къде е Д’рам!
Рут помълча известно време; отблясъците в очите му постепенно се успокоиха. После поклати глава и разочаровано съобщи на ездача си, че гущерите са отишли да си припомнят за своите хора — каквото и да означава това.
— От картините, които успях да доловя чрез Красавица, — каза Менолли — не вярвам да са имали предвид жителите на Южния Холд. На заден план в спомените им се виждаше планината. — Тя погледна в тази посока, но от дърветата нищо не се виждаше. — Едва ли са имали предвид мен и Робинтън, когато попаднахме тук. Рут, да са си спомняли и лодка? — попита тя белия дракон и се обърна към Джаксъм за отговор.
„Никой не ми каза да питам за лодка, — оплака се Рут. — Но те наистина са видели човек с дракон!“
— А как щяха да реагират, ако… ако Тирот беше преминал в Помежду?
„Сам? Завинаги? Не, те не помнят мъка! Затова пък аз помня, много добре помня смъртта на Мират“ — тъжно отвърна драконът.
Джаксъм го погали по муцуната.
— Той … е преминал? — Менолли нямаше как да чуе Рут и се разтревожи.
— Рут предполага, че не го е направил. А и драконът нямаше да позволи ездачът му да посегне на себе си. Д’рам не може да се самоубие, докато Тирот е жив. А Тирот няма да го направи докато Д’рам е жив.
— В кое време са тогава? — разстроено попита Менолли. — Така и не можахме да изясним
— Все още не. Но, ако Д’рам е бил тук и е останал достатъчно дълго, за да го запомнят тукашните огнени гущери, значи трябва да си е построил някакво убежище. Все пак и тук валят дъждове и … Нишки… — Джаксъм тръгна към гората за да провери своето предположение. И изведнъж се обърна и закрещя: — Слушай, Менолли, Нишки падат само от последните 15 Оборота! За Тирот, това не е дълъг скок! Старовремците пристигнаха в при нас, като се движеха на интервали от по 25 Оборота. Готов съм да се обзаложа на каквото си поискаш, че Д’рам е там, където няма Нишки. Предполагам се е наситил на битките с тях за няколко живота напред! — Момчето се втурна при вещите си и бързо се облече. Д’рам трябва да е скочил в миналото на 20 Оборота. Или на 25. Е, ще пробва, а ако не намери следи, веднага ще се върне. — Той скочи на врата на Рут, намести шлема и каза на дракона да излети.