— И хареса ли ти …това което усети? Когато се любим?… — попита Джаксъм, решил внезапно да зададе измъчващите го въпроси.
„Да. Нали на теб много ти харесва,“ — каза драконът. — „На теб ти е хубаво. А аз обичам, когато ти се чувстваш така.“
Момчето скочи на крака, връхлетян внезапно от чувство на вина и от отчаяние заради неспособността си да му обясни всичко.
— Нима не искаш същото и за себе си? Защо винаги мислиш само за мен? Защо не подгони зелената?…
„Не мога да разбера, какво те безпокои? Защо трябваше да я гоня?“
— Но ти си дракон!
„Аз съм бял дракон. А зелените ги гонят кафяви и сини… е, и понякога бронзови“.
— Ти можеше да я догониш! Нали!
„Ами не исках!… Е, отново се разстрои. Аз ли те разстроих?…“ — Рут изпъна врат и внимателно докосна рамото на Джаксъм с топлия си нос искайки извинение.
Джаксъм обхвана шията му с двете си ръце, долепи чело до влажната му кожа и се замисли за любовта си към Рут, своят необикновен Рут, единственият на Перн бял дракон.
„Да, аз съм единственият бял дракон раждал се някога на Перн“ — потвърди Рут, опитвайки се да утеши приятеля си. Сви се и го прегърна с предната си лапа. — „Аз съм бял дракон. Ти си мой ездач. Ние сме заедно!“
— Да, — каза Джаксъм уморено приемайки своето поражение. — Ние действително сме заедно…
Внезапно го втресе и силно кихна. Ех, черупки! Ако се разкиха така в холда, веднага цялото внимание на Дилана щеше да се пренасочи към него и не му мърдаше едноседмично лечение. Загърна се плътно в куртката, качи се на Рут и пое към дома по най-краткия път.
От Дилана все пак се отърва — затвори се в стаята си и обяви, че е зает с важно поръчение на Робинтън и няма да вечеря. Надяваше се, че хремата му ще мине до вечерта. Литол сигурно щеше да мине по-късно, значи наистина трябваше да се заеме с нещо, иначе щеше да се наложи да обяснява защо не се е появил на вечеря. Какво пък, тъкмо трябваше да приведе в ред наблюденията си на онзи чудесен залив и конусообразната планина. Взе мека въгленова пръчица, изобретена от майстор Бендарек, за чертане по хартиени листа и с увлечение се впусна в работа. Новите инструменти бяха къде къде по-удобни от масите засипани с пясък. А и грешките можеха да бъдат поправяни веднага — стига да минеше по хартията с парче дървесна смола.
Картата вече беше почнала да се оформя, когато почукване на вратата го накара да прекъсне работа.
— Влез! — Джаксъм кихна приглушено и се зарадва, че простудата, все още не беше дала отражение на гласа му.
Литол влезе в стаята, поздрави, приближи се към масата, като вежливо отклони поглед от недовършения чертеж.
— Днес Рут хранил ли се е? — попита той. — Н’тон ми каза да ти предам, че на север се очаква Нишковалеж и ти може да летиш с Крилото. Надявам се, че драконът ти ще има време да смели изяденото?
— Разбира се, — отвърна момчето. Най-после! Ще се бие с нишките заедно с Рут!
— Значи, обучението ти във Уейра завърши? — попита опекунът му. Изглежда беше забелязал, че Джаксъм кръшкаше от време на време от тренировки. В гласа му имаше нотки на учудване.
— По-скоро научих всичко, което трябва да знам — отвърна той. — Не смятам да летя непрекъснато с бойното Крило… Виж, нахвърлих няколко скици на заливчето на Д’рам. Тук го намерихме… Не е ли красиво? — Той подаде на Литол листа.
За негово голямо удовлетворение, при вида на чертежа му, лицето на опекуна му изрази удивление и интерес.
— Сигурен ли си, че правилно си предал размерите на планината? Ако е така — то това е най-големия вулкан на Перн. Казваш, че си отчел перспективата? Не, наистина величествена планина! А това тук какво е? — Литол прокара пръст по пространството между подножието на планината и дърветата на преден план, които Джаксъм се беше постарал да нарисува с цялото им разнообразие и в същия порядък както бяха.
— Гората се разпростира до самата планина, но ние не се отдалечихме много от брега…
— Великолепно изглежда, — каза Литол. — Разбирам, защо менестрелът го е запомнил толкова добре.
— Това, което съм нарисувал е само бледо подобие. — каза Джаксъм. Произнесе го като покана. Литол избягваше да лети на дракони, освен в жизненоважни случаи…
Опекунът му се усмихна разбиращо и поклати глава.
— Рисунката е достатъчно ясна за даде ориентир за дракон. Но не забравяй да ме предупредиш, ако някой ден ти хрумне да отскочиш до там отново.
След това му пожела лека вечер и го остави в леко объркване. Можеха ли да се тълкуват думите му, като косвено разрешение да посети отново залива? Но защо?…