Джаксъм критично огледа скиците си, опитвайки се да си припомни дали е нарисувал правилно дърветата до водата. Впрочем нямаше да е лошо да се върне. Например след Нишковалежа, ако Рут не се преумори по време на сражението.
„С удоволствие ще поплувам в заливчето, ще трябва да измия миризмата на огнения камък,“ — сънено каза Рут.
Джаксъм се обърна и мерна белия хълбок на Рут, излегнал се на каменното ложе. Главата на дракона беше обърната към стаята, но двете двойки вежди прикриваха очите му.
„Наистина, с голямо удоволствие бих…“
— И, — добави на глас момчето, — може би ще успеем да измъкнем от тамошните огнени гущери още малко информация за „техните“ тайнствени хора.
Сега имаше цел и нито Ф’лар, нито Лесса му забраняваха да се върне в заливчето. Още повече, то беше доста далеч от Южния холд — така че нямаше да подведе бенденските предводители. А ако научеше още нещо за „онези“ хора, щеше да зарадва Робинтън. Дори може да намери и люпило на огнени гущери. Да не би Литол да имаше точно това предвид, като му даде разрешение? Разбира се! Как не можа да се сети веднага!
Съгласно изчисленията, валеж на Нишки се очакваше на следващото утро, в началото на десетия час. И макар, че сега Джаксъм можеше да не бърза към обичайното си място в наземната команда, сутринта го събуди прислужницата с пълен поднос, на който беше закуската му и пакет суха храна за обяд.
Честно казано Джаксъм не се чувстваше добре — гърлото му болезнено се свиваше, а главата му сякаш беше пълна с памук. Така че момчето се изруга наум за глупостта си, която можеше сега да провали първият му боен полет. Какво му трябваше да се търкаля на влажната земя, после да скочи в студената вода и като завършек на всичко, да минава в Помежду с мокра риза. Кихна няколко пъти. Това прочисти малко носа му, но главата продължаваше да го боли безпощадно. Джаксъм облече най-топлата си долна риза, най-дебелото си яке, панталони и два чифта чорапи. И излезе заедно с Рут, буквално задъхвайки се в топлите дрехи.
Жителите на холда, сновяха по двора насам натам, оседлаваха ездитните животни и приготвяха огнеметите. Джаксъм улови погледа на Литол и посочи с ръка към небето. Настойникът му махна в отговор и отново се зае да дава наставления — денят в Руат се очертаваше тежък.
Момчето кихна отново.
„Всичко наред ли е?“ — очите на Рут озадачено заблестяха.
— Всичко е наред, като се изключи това, че аз съм глупак, който се остави да настине. — измърмори Джаксъм. — Да излитаме, докато не съм се сварил в тези дрехи!
Рут послушно излетя. Вятърът охлади потното му лице и Джаксъм се почувства по-добре. Време имаха много и те полетяха към Уейра без да влизат в Помежду. Да влезе така изпотен в мъртвешкия студ щеше да е още по-голяма глупост.
После се замисли дали да не се преоблече в Уейр Форт — когато битката започнеше със сигурност нямаше да замръзне. Но уейрът се намираше достатъчно високо в планините и там беше по студено отколкото в Руат. Така че, щом се приземиха, той размисли и се отказа.
Подчинявайки се на инструкциите, Джаксъм най-напред натовари на Рут чувал с огнен камък. После го заведе до специално приготвените купчини и му нареди да дъвче. Рут се съсредоточи над втория си стомах и скоро можеше да издишва постоянен огън, който щяха да поддържат с парчета от чувала на гърба му. Докато драконът дъвчеше, момчето намери голяма купа клах и го изпи, като се надяваше, че това ще притъпи хремата. Чувстваше се по-зле, носът му постоянно течеше. Добре, че хрупането на огнения камък между зъбите на десетките дракони заглушаваше кихането му. Ако не беше първият му бой, щеше да се замисли дали въобще да участва днес. После си каза, че младите ще ги оставят назад — да прочистват случайно пропуснати Нишки и няма да му се наложи да минава често в Помежду.
Ето, че на Звездната скала се появиха Н’тон и Лиот. Край бронзовия стояха четирите кралици на Форт Уейр — те всички бяха по-големи от него, но по мнението на Джаксъм, само подчертаваха със своята красота мощта на Лиот и великолепната му осанка.
Драконите по всички корнизи се вслушваха в мислените команди на ездачите си. Формираха се Крилата. Джаксъм нервничеше и без нужда започна да дърпа и проверява бойните ремъци.
„Ние ще летим с Крилото на Кралиците“ — съобщи Рут.
— Ние? Имаш предвид всички млади?
„Не, само ние с теб“
Рут изглежда беше доволен. Но Джаксъм не беше много убеден, че оказаната чест го поласка. Наставникът на младите забеляза объркването му и с кратък жест му указа да следва получената заповед.