И изведнъж се усети, че на очите си вече няма превръзка — виждаше както преди! Неволно възкликна.
— Джаксъм? Станало ли е нещо?
Той се обърна и видя Шарра. Тя се надигна от хамака. В първия момент той забеляза само това, че тя е доста висока и има тъмни коси, които се разсипваха по раменете й и почти закриваха лицето.
— Шарра, това ти ли си?
Тя бързо дойде при него и разтревожено и приглушено попита:
— Как са ти очите?
— Всичко е наред, — отвърна той и я хвана за ръката. В стаята беше тъмничко, а той искаше непременно да я разгледа по-добре. Тя се опита да се измъкне, но той я задържа. — Почакай! Толкова чаках момента в който ще те видя!
И със свободната си ръка Джаксъм махна косите от лицето й.
— Е й? … — попита тя не без предизвикателство, изправяйки рамене и отхвърляйки назад коса.
Шарра не беше красива. Както впрочем очакваше. Чертите на лицето й бяха неправилни, носът прекалено дълъг, а брадичката прекалено твърда и права — каква ти тук красота. Устните обаче бяха приятно очертани и левият им ъгъл лекичко потрепваше. Момичето явно се забавляваше от това внимание. Дълбоките й очи весело проблясваха.
— Е, — повтори тя, повдигайки брадичка. — Какво ще кажеш?
— Може и да не се съгласиш, но според мен си просто красавица! — Той решително предотврати втория й опит да измъкне ръката си и да стане. — А някой да ти е казвал че имаш прекрасен глас?
— Постарах се да го развивам.
— Дори си преуспяла. — Джаксъм я дръпна за ръката, принуждавайки я да се наведе още. Беше му жизнено необходимо да определи възрастта й.
Тя тихичко се засмя и помръдна пръстите си стиснати в неговата длан.
— Пусни ме Джаксъм. Бъди добро момче!
— Не съм особено послушен! И не съм момче.
Той произнесе това тихо, но със сила. Шарра стана сериозна, погледна го в очите, но после отново се усмихна.
— Вярно, непослушен си и не си момченце. Но ти беше сериозно болен и моят дълг, — тя леко наблегна на последната дума и освободи ръката си, — моят дълг е да ти помогна да оздравееш.
— И колкото по-бързо, толкова по-добре. — Джаксъм се отпусна на леглото и се усмихна гледайки я отдолу нагоре. Изглеждаше, че са с еднакъв ръст. Значи ще се гледат право в очите, когато се изправи. Това му хареса.
Тя го дари с дълъг, леко удивен поглед. След това загадъчно потрепна с рамене и си тръгна, акуратно прибирайки и връзвайки косата си на възел.
Нито той, нито тя не споменаха за този разговор — от този ден нататък на Джаксъм му стана по-лесно да понася безкрайните ограничения, които му налагаха. Ядеше всичко, което му носеха, безропотно гълташе лекарствата и се стараеше да заспи, когато му кажеха.
Но имаше още една причина за безпокойство.
— Брекке, — заеквайки попита. — Докато имах треска, вероятно съм приказвал всякакви глупости…
Брекке се усмихна и нежно го погали по ръката.
— Ние никога не обръщаме внимание на това, което говорят хората при бълнуване.
Звучеше успокояващо, но някаква нотка в гласа й все пак го разтревожи. Изглежда, все пак беше изпуснал нещо излишно. Не беше страшно, ако само Брекке беше чула за кралското яйце. Но ако това беше чула Шарра?…
Тя беше от Южния холд. Едва ли лесно ще забрави, ако е споменал нещо за приключението си. Ех, черупки! Трябваше ли да се разболее точно тогава, когато трябваше да пазят най-строга тайна.
Той се мъчеше с тези мисли, докато не заспа и продължи да ги преживява на следващата сутрин. Но се наложи да покаже жизнерадостен вид, за да не развали настроението на Рут, — той се къпеше в компанията на ято огнени гущери.
„Той е тук! — неочаквано предаде Рут. Стори му се, че драконът е малко озадачен. — Д’рам го доведе!“
— Кого е докарал Д’рам? — попита Джаксъм.
— Шарра! — дочу се от съседната стая гласът на Брекке. — Дойдоха ни гости! Ще ги посрещнеш ли на брега? — Тя бързо влезе при Джаксъм, оправи одеалото му и го огледа внимателно. — Изми ли се? А ръцете изми ли?
— Кой в края на краищата дойде, че така се разтичахте? Рут, поне ти обясни!
„Той се радва да ме види!“ — Рут беше удивен и необичайно поласкан.
Тук Джаксъм започна да подозира нещо, но все пак появяването на Литол го изненада. Настойникът му влезе в стаята стремително, все още не беше свалил нито шлема нито летателното яке — по челото и над горната му устна проблясваха капчици пот. Известно време той само стоеше и гледаше момчето. После хрипливо се покашля и започна да сваля якето. Брекке безшумно се появи до него и го взе, Литол даже се стресна. Тя мина покрай леглото и много значително го погледна сякаш искаше да му каже нещо.