Джаксъм разбра, че неочакваната визита на Грока, по всяка вероятност преследваше две важни цели. За начало, той явно искаше лично да се убеди, че владетелят на Руат е, въпреки слуховете, все още жив. А втората цел… Джаксъм си спомни подхвърлената от Лесса фраза „най-добрата част“…
Едва не подскочи от радост, когато Брекке тактично напомни на общителния и шумен лорд Грока, че е опасно да уморява болния.
— Нищо, момче, после пак ще намина. — Грока му махна на излизане. — Наистина, мястото е отлично. Завиждам ти!
— Какво, целия Север ли вече знае къде се намирам? — уморено попита Джаксъм, след като владетелят на Форт Холд си тръгна.
— Него също го доведе Д’рам. — каза тя, намръщи се и тежко въздъхна.
— Можеше и да не го води! — Шарра буквално се строполи върху скамейката и се захвана да подрежда листата които беше скъсала от дърветата. Лицето й изразяваше облекчение. — Този тип може да умори до смърт с приказките си здрав човек, какво да говорим за болен.
— Можем да предположим, — каза Брекке без да обръща внимание на думите й. — че господата владетели искат авторитетно потвърждение за оздравяването на Джаксъм…
— Той го оглеждаше сякаш е ездитно животно. — прекъсна я Шарра. — Надявам се не е поискал да си покажеш зъбите?
— Нека маниерите на лорд Грока да не те въвеждат в заблуждение Шарра. — каза Джаксъм. — Той не е по-глупав от Майстор Робинтън. И ако Д’рам го е довел, може да бъдеш сигурна, че Лесса и Ф’лар са знаели за това. Но, едва ли ще са във възторг от намерението му да се върне тук и както се изрази той „да поогледа мястото“.
— Ако Лесса е разрешила на лорд Грока да дойде, не се съмнявай, тя ще чуе от мен всичко, което си мисля. — Брекке сърдито сви устни. — Такива посетители не бих ги пуснала да се приближат до болния. Впрочем, вече можем да ти кажем истината, Джаксъм ти беше в безсъзнание шестнадесет дни.
— Какво?… — Джаксъм изненадано седна. — Но… но…
— Огнената треска е много опасна болест, особено за възрастните, — каза Шарра и погледна към Брекке, тя кимна и Шарра продължи: — Ти едва не умря.
— Наистина ли? — той уплашено се хвана за главата.
Брекке отново кимна.
— Наистина ли едва не съм умрял! — Джаксъм не можеше да асимилира това.
— Накратко, събирай сили, но не бързай, това може да свърши зле. Между другото, добре е да хапнеш нещо… — и Брекке излезе от стаята. Джаксъм се обърна към Шарра:
— Наистина ли едва не съм умрял?
— Страхувам се че е така! — изглежда момичето се забавляваше от неговия ошашавен вид. — Но главното е, че не умря, нали?
Тя се обърна, погледна към брега и въздъхна дълбоко — Джаксъм успя да забележи тъгата, затъмнила за момент очите й.
— Загубила си някого от огнена треска? И не можеш да забравиш? — попита внимателно той.
— Не го познаваш Джаксъм. А и аз не го познавах достатъчно. Просто… за всеки лечител е тежко да загуби пациента си.
Той искаше да научи повече, но като видя, че Шарра преживява тежко загубата, се отказа.
На другата сутрин, подкрепян от двете си болногледачки за пръв път момчето излезе на брега. Рут толкова се зарадва, че вдигна малка пясъчна буря. Брекке строго му нареди да престане — възторгът му беше опасен — Джаксъм едва се държеше на крака, драконовите нежности не му бяха по силите.
Очите на Рут неспокойно заблестяха. Виновно избоботи, много внимателно протегна врат и внимателно докосна ездача си с нос. Той го прегърна и усети, как драконът стегна мускули, за да го поддържа. Джаксъм почувства как по бузите му потекоха сълзи и се опита да ги скрие, като долепи лицето си в топлата кожа.
— Миличък, миличък прекрасен Рут… — и ако все пак беше умрял? — мерна се в ума му неочаквана мисъл…
„Ти не умря, — каза Рут. — Ти остана. През цялото време те виках. Сега отново ще станеш силен. Ще плуваме и ще се греем на слънцето…“
В гласа на Рут звучеше такава яростна надежда, че Джаксъм започна да го успокоява и гали. Но накрая Брекке и Шара настояха да седне, за да не се строполи — краката му все още не бяха укрепнали. Те изнесоха от колибата постелка сплетена от дълги перести листа и я разстлаха под в сянката на едно дърво наклонено към сушата, далеч от брега. Рут се разположи до тях, блестящите му очи преливаха в бледолилаво — драконът се вълнуваше.
Ф’лар и Лесса пристигнаха по обяд, Джаксъм вече беше успял да подремне под дървото. Посещението им го изненада, но най-изненадан беше, че Лесса, която често бе раздразнителна и рязка, се оказа спокойна и тиха посетителка.
— Бяхме принудени да разрешим на Грока да дойде и да те види. — каза тя. — Макар, че бях сигурна, че визитата му няма да ти се хареса много. Разбираш ли, имаше слухове, че нито ти, нито Рут сте живи. А както знаеш, лошите новини пътуват бързо.