— Стори ми се, — каза Джаксъм, — че Лорд Грока се интересуваше не толкова от моето здраве, колкото от мястото където се намирам.
Ф’лар кимна и се усмихна в отговор.
— Ето защо тук го доведе Д’рам. Стражевият дракон на Форт Холд е прекалено стар, за да вземе ориентирите, които Грока може да му даде.
— Той имаше огнен гущер, — отбеляза Джаксъм
— Тези непоносими същества! — очите на Лесса заблестяха ядосано.
— Тези непоносими същества доста се постараха за да спасят живота на Джаксъм — каза Брекке.
— Вярно, че понякога има полза от тях, но продължавам да смятам, че вредата от тях е по-голяма.
— Малката кралица на Грока вероятно е умна — продължи Брекке. — Но не толкова, че самостоятелно да го доведе тук,.
— Работата не е там — намръщи се Ф’лар. — Той видя планината. И навярно е оценил, колко е огромен този край…
— Значи, ние първи ще заявим правата си над него, — решително отвърна Лесса. — Не ме интересува, колко синове има Грока, които иска да уреди с земя от южния. Първи трябва да са ездачите на Перн! И Джаксъм може да ни помогне…
— Джаксъм още на себе си не може да помогне, — намеси се Брекке.
— Не се притеснявай, ще измисля как да поохладя въжделенията на Грока — добави Ф’лар.
— Ако дори и един проникне тук, след него веднага ще хукнат другите, — каза замислено Брекке. — И да си кажа честно — не мога да ги виня. Тази част от южния континент е много по-красива от всички заселени места в северния.
— Ще ми се да разгледам тази планина от близо, — каза Ф’лар гледайки на юг. — Джаксъм, знам че не ти е до това, но според теб, колко от огнените гущери около Рут са от Южния Холд?
— Нито един от Южния Уейр — каза Шарра. — Ако това имаш предвид.
— Откъде знаеш? — попита Лесса.
Шарра повдигна рамене:
— Не са питомни. Бягат в Помежду, щом ги доближиш. Тук ги привлича Рут, а не ние.
— Ние не сме „техните“ хора, — каза Джаксъм. — Сега, когато сме на мястото с Рут, ще го накарам да измъкне от тях по-подробна информация.
— Добре ще е, — кимна Лесса. — Но ако тук има гущери от южния уейр…
Тя замълча…
— Според мен Джаксъм трябва да си почине от нас, — каза Брекке.
— Лоши гости сме, — усмихна се Ф’лар, изправи се и подаде ръка на Лесса. — Дойдохме да видим човека, а не му дадохме да каже и дума…
— Все още не съм направил нищо, което да обсъждаме. — Джаксъм хвърли свиреп поглед към Шарра и Брекке. — Но когато се върнете следващият път няма да ви разочаровам!
— Ако се случи нещо интересно, — каза Лесса, — нека Рут извести Мнемент и Рамот.
Брекке и Шарра отидоха да изпратят Предводителите и Джаксъм се зарадва, че може да си отдъхне насаме. Той чу как Рут разговаряше с двата бенденски дракона и се усмихна, когато приятелят му твърдо увери Рамот, че сред огнените гущери няма нито един от Южния Уейр. Той сам се учуди, как не се беше сетил да разпита крилатите приятели на Рут за техните хора. Но в последно време мислите му бяха заети предимно с близкото докосване на смъртта. Време беше да се превключи на нещо друго.
Едно от нещата които не му даваха мира, беше — какво е бълнувал по време на треската. Отговорът на Брекке не го успокои. Опита се да си спомни, но в паметта му нямаше нищо освен жега и студ — ярки и съвършено несвързани.
Помисли си и за посещението на настойника си. Значи Литол наистина го обича! Ех, черупки — съвсем забрави да попита как е Корана. Трябваше да и изпрати вест — тя навярно беше чула за болестта му. От друга страна, нямаше намерение да продължава предишните си отношения с нея. След като видя Шарра? Не, просто невъзможно. Но все пак трябваше да попита Литол.
И все пак, какво ли беше издрънкал в треската? Как ли бълнуват болните от огнена треска, какво говорят? Издават звуци, произнасят думи? Или цели фрази? Може би напразно се вълнуваше?…
А това, че лорд Грока се появи ей така, за да го види изобщо не му хареса. Ако не се беше разболял Грока нямаше да знае нищо за тази част на южния континент. Във всеки случай нямаше да знае, докато ездачите не счетяха за нужно да му покажат. А планината! Такава необикновена форма е трудно да бъде забравена. Всеки дракон би могъл да я намери. Макар, че за да се направи скок в Помежду, на дракона му трябваше много ясна картина от мислите на ездача. А скок по описание получено от втора ръка?… Д’рам и Тирот успяха да направят този скок само по описанието на Майстор Робинтън. Но Тирот е много умен дракон, а Д’рам — опитен ездач…
Джаксъм много искаше да оздравее по-бързо. По-бързо да се добере до планината. Пръв!