— Ти само така говориш… — Джаксъм млъкна, учуден от болката в гласа си.
— Да, но ти трябва някакво занимание щом не си в състояние да вършиш това, което най-много ти харесва. — Ф’нор стисна ръката му. — Разбирам те напълно. Рут даваше на Кант пълен отчет … Може би спрямо теб това да не е съвсем честно, но драконът ти не е на себе си, когато ти си разстроен. Или това не го знаеше? — Ф’нор се засмя.
Иззад дърветата се появиха Брекке и Шарра. Брекке веднага се присламчи към любимия си. Джаксъм очакваше, че прегърне кафявия ездач, но тя само му хвърли поглед и тихо, почти нерешително сложи ръка на рамото му. Но погледът й и докосването говореха за любовта им много повече.
Джаксъм даже малко се смути и отвръщайки поглед, видя че Шарра също ги гледаше, а лицето й имаше странно изражение. То обаче изчезна в мига в който момичето осъзна че я наблюдават.
— Вземете, освежете се, — каза тя весело и подаде една чаша на Д’рам и още по една на Брекке и Ф’нор.
Вечерта премина чудесно, вечеряха направо на плажа. Джаксъм дори успя да се справи с разочарованието, което го налягаше щом си помислеше за утрешния ден. Трите дракона си бяха изровили гнезда в изстиващия пясък близо до хората и се бяха разположили удобно в тях. Очите им, като огромни скъпоценни камъни проблясваха в тъмнината, отразявайки пламъците на огъня.
Брекке и Шарра запяха песен съчинена от Менолли и Д’рам започна да подпява басово. А когато Брекке забеляза, че Джаксъм започна да клюма, го изпрати в колибата. Той легна, така че да вижда огъня и скоро заспа омаян от пеещите гласове.
Събуди го неистовата възбуда овладяла съзнанието на Рут. Той потрепера и неразбиращо замига, когато в главата му прозвуча гласът на дракона:
„Нишки!“
Ех, Черупки! … На Рут му предстоеше битка срещу нишките заедно с Д’рам, Тирот, Ф’нор и Кант! Джаксъм отметна одеалото, бързо надяна панталоните си и се измъкна от убежището на брега. Брекке и Шарра вече помагаха на двамата ездачи да закрепят на драконите чувалите с огнен камък. Рут усърдно дъвчеше камъни от купчината събрана на пясъка, а до краката му стояха четири огнени гущера, които правеха същото. Джаксъм се вгледа полумрака, опитвайки да различи бледата сива мъгла — предвестник на Нишките. Звездната тройка — Сестрите на Изгрева, удивително ярко блестеше над главата му, засенчвайки всички звезди все още горящи на западната част на небето. Джаксъм даже се намръщи. До сега не беше забелязал, колко ярки и близки се виждаха тук, от Южното. В Руат, например те изглеждаха само три слаби искрички на югоизточния небосклон. Трябваше да разбере дали Ф’нор ще може да използва далековиждащия прибор и да помоли Литол да му прати звездните уравнения и карти. А после внезапно забеляза, че от ятата огнени гущери, които обсаждаха Рут денонощно нямаше и помен.
— Джаксъм! — извика го Брекке. Двамата ездачи приветливо му махнаха с ръце и се качиха на драконите си.
Момчето провери дали Рут е погълнал достатъчно огнен камък и не забрави да го прегърне и похвали за стремежа му да се бие с Нишките, макар и без ездач.
„Помня всички прийоми на които ни учиха във Форт Уейр, — отвърна драконът. — С мен ще бъдат Ф’нор с Кант и Д’рам с Тирот. Те ще ми помагат. Брекке също ме наглежда. Досега не бях разговарял с жена. Но Брекке е чудесна. Но през цялото време е тъжна и Кант казва, че е добре, че ни чува всички нас. Така знае, че не е сама.“
Всички гледаха на изток, където зловещо пулсираше Червената звезда. Леката мъгла, която забулваше хоризонта сякаш леко потрепна, когато Ф’лар вдигна ръка и нареди излитане. Кант и Тирот с могъщи махове на грамадните криле се издигнаха нагоре. Но Рут ги изпревари и бързо изчезна в тъмното небе. Край него летяха ято огнени гущери — покрай белия дракон те изглеждаха толкова малки, както той пред Каант и Тирот.
— Не влизай сам в битка, Рут! — извика Джаксъм.
— Няма да го направи, — каза Брекке. Очите й блестяха. — Просто още е млад и много му се иска да бъде пръв. Нека помага, така големите дракони ще запазят силите си. А за нас е време да се скрием.
Тримата без да разменят и дума, хвърлиха последен поглед към своите защитници, после влязоха в убежището.
— От тук все едно нищо няма да видиш, — каза Шарра на Джаксъм, който беше останал на вратата.