— Гледам да не паднат Нишки…
— Няма да паднат. Там горе са едни от най-добрите ездачи!
Джаксъм почувства, как по гърба му преминаха мравки и той потръпна с цяло тяло.
— Остава само и да се простудиш! — намръщи се Шарра. Отиде до стаята и му донесе ризата. — Облечи се!
— Не ми е студено, — отвърна той. — Просто си мисля за Нишките и … за тази гора!
Шарра пренебрежително изхъмка:
— Вярно, съвсем забравих, че си израснал в северен холд. Тук нишките могат само да изгорят или да изпокъсат листата, но паднат ли на земята, личинките ще ги изядат веднага. Навсякъде е пълно с тях. Ако искаш да знаеш, първото, което направиха Ф’нор и Д’рам беше да проверят има ли личинки. Тук наоколо са повече от достатъчно!
„Срещнахме нишките!“ — с възторг съобщи Рут. — „Кант и Тирот подхождат от изток на запад, а аз летя на зигзаг. Ето там, Бърд, ти си най-близо! Миир, внимавай! Талла помогни му! Идвам! Всички надолу! Внимавайте издишвам огън!…“
Брекке прехвана погледа на Джаксъм и му се усмихна.
— Той подробно разказва за всичко, за да знаем, колко добре се бие. — Погледът й за миг се разсея, както обикновено ставаше при мисленото общуване с драконите. После мигна. — Понякога виждам Нишките и пламъците едновременно от три чифта очи. Иди разбери, кои на кого са. Зная само, че засега всички са добре.
По-късно Джаксъм никак не можа да си спомни, какво яде или пи, монологът на Рут се възобнови и погълна цялото му внимание. От време на време хвърляше поглед на Брекке и видя каква концентрация изискваше общуването с три дракона и четири огнени гущера. После гласът на Рут неочаквано изчезна. Джаксъм ахна…
— Всичко е наред, просто спряха да преследват Нишките, — веднага го успокои Брекке. — Те пазят само небето над нас. А и утре Уейр Бенден ще трябва да защитава Нерат. Не е необходимо Ф’нор и Кант да се преуморяват.
Джаксъм стана така рязко, че пейката на която седеше се преобърна. Измърмори някакво извинение, изправи я и тръгна към плажа. Когато стигна водата се обърна на запад. Пелената на отдалечаващите се нишки едва се различаваше. Тялото му отново се разтресе, даже прекара пръсти през косата си. Стори му се, че е щръкнала. Заливчето, където обикновено се плискаха лениви вълни сега кипеше. Беше пълно с безчислени стада риба. Те скачаха над водата и шумно падаха обратно.
— Какво им става? — учудено попита той Шарра. Тя го беше последвала, притеснена от внезапното му изскачане навън.
— Нишки! Умират веднага, след като паднат в морската вода. Голямо лакомство са за рибите. Те обикновено успяват да изчистят целия залив, така че драконите могат да се изкъпят веднага щом се върнат. Аха, ето ги и тях!
„Беше чудесен Валеж!… — ликуваше Рут. После се възмути: — Жалко, че не ги последвахме! Кант и Тирот казват, че от другата страна на голямата река няма нищо освен камениста пустиня, така че е глупаво да си хабим огъня за нещо, което Нишките не могат да изядат! Уффф!“
Джаксъм и Шарра дружно се разсмяха — от устата на малкия дракон се измъкна последно малко езиче пламък. Рут едва не опърли носа си и спешно измени посоката на полета, продължавайки бавно да се плъзга надолу.
А докато Кант и Тирот се приземят, водата в заливчето наистина се успокои. Рут продължаваше да се хвали неудържимо:
„Нито един веднъж не ми потрябва допълнително огнен камък. Сега знам колко да погълна, за да ми стигне за цял валеж!“
Кант обърна огромната си глава, насмешливо взирайки се в белия мъник. Тирот се освободи от чувалите с останалия огнен камък, кимна към Д’рам и се запъти към водата. Във въздуха моментално изникна цяло ято огнени гущери и увисна над главата му. Старият бронзов дракон въздъхна дълбоко и скочи в залива. Гущерите пикираха надолу, обсипаха го с пясък — всеки от тях беше донесъл в устата си. Множество малки лапки започнаха да стържат по дебелата кожа. Тирот затвори вътрешните си клепачи, предпазвайки очите си от водата.
Кант недоволно изрева и половината ято веднага остави Тирот, обкръжи го и се зае да полага за кожата му също толкова нежни грижи. Виждайки такова непостоянство в малките си приятели, Рут замига често, после безропотно влезе във водата, малко по-далече от плискащите се гиганти. Четири гущера с маркери на шиите веднага се отделиха от големите дракони и се полепиха по бялата кожа.
— Нека ти помогна, Джаксъм, — каза Шарра.
Да почистваш дракон от фосфинова воня — това е доста уморителна работа. Момчето трябваше да напрегне всичките си сили за да я свърши докрай, макар да му оставаше само половината от малкия Рут.