Выбрать главу

Д’рам стигна до него пръв.

— Не прави глупости, — каза му той. — Остави това на младите дракони. Можеш да убиеш Салт!

— Като че ли ни оставихте избор! — отвърна Б’зон, точно когато до тях се приближиха Робинтън и Ф’лар. Не беше далече от истината. — Нашите кралици остаряха и повече не могат да летят. А зелените ни са прекалено малко.

Кайлит силно протръби, захвърли разкъсания самец и побягна пляскайки с криле към обхванатото от ужас стадо. Замахване с предните лапи — и още една жертва падна на земята.

— Д’рам! Ти обяви този полет за открит, нали? — попита Т’кул. Беше побледнял от вълнение. Въртеше поглед ту към Д’рам, ту към Ф’лар.

— Така е, но вашите бронзови са прекалено стари. — Д’рам посочи с ръка към ятото млади дракони. Разликата между тях и тези на Старовремците беше очевидно.

— Салт ще полети при всички положения. Нямате право да откажете. Аз направих своя избор, когато тръгнахме насам! — Т’кул погледна Ф’лар с такава омраза, че Робинтън затаи дъх. — Защо ни отнехте яйцето? — почти извика южняка. — Как успяхте да го намерите?

Отчаянието му за миг разтопи маската на ледена гордост и високомерие, зад която Т’кул се опитваше да скрие своите чувства.

— Ако се бяхте обърнали към нас с молба, щяхме да ви помогнем. — отвърна тихо Ф’лар.

— И аз щях да помогна, — добави Д’рам. Личеше си, каква болка му причиняваше бедата постигнала бившите му приятели.

Т’кул демонстративно пропусна думите на Ф’лар покрай ушите си, а Д’рам изгледа с дълъг, насмешлив, презрителен поглед. После кимна към Б’зон.

— Да вървим! — двамата поеха към чакащите бронзови ездачи.

Бенденският Предводител отвори уста да каже нещо, но размисли, със съжаление поклати глава и отстъпи настрани.

Южняците се присъединиха към останалите и точно на време. Кайлит вдигна окървавената си муцуна. Тялото й изглеждаше сякаш покрито с живо злато. Издаде яростен рев и излетя. Барнат пръв се откъсна от земята след нея. За учудване на Робинтън, Т’куловият Салт изостана съвсем малко от него.

Т’кул погледна към Ф’лар — самодоволството върху лицето му можеше да се тълкува, и като обида. Изпъчи се и направи крачка към Козира. Стопанката на Уейра едва се държеше на краката си — мисленият контакт с кралицата отнемаше всичките й сили. Г’денед и Т’кул я поведоха към вътрешните покои, за да изчакат там изхода от гонитбата. Тя даже и не забеляза това.

— Ще погуби Салт, — потресено промърмори Д’рам. — Как може!…

Робинтън искаше да го успокои, но отново се появи болката в гърдите — менестрелът се задъха и не можа да продума.

— А Б’зон? … Д’рам хавана Ф’лар за ръката. — Нима нищо не можем да направим? Наведнъж два дракона?

— Ако само ни бяха помолили за помощ… — Ф’лар стисна ръката на Д’рам. — Но тези Старовремци са свикнали само да вземат!… Това започна от първия ден…

Лицето му стана твърдо, непримиримо.

— Те вземат и до сега, — каза Робинтън. Не искаше Д’рам да се чувства виновен. — Непрекъснато вземат от Севера всичко, каквото си поискат. От тук, от там. Млади девойки, огнен камък, цветни камъни… Грабят тихомълком от момента, в който ги изпратихме в изгнание. Много са ми разказвали, Д’рам…Ф’лар също знае.

— Ако само ни бяха помолили! — тъжно повтори Ф’лар и проследи с поглед драконите, които бързо се превръщаха в малки точки в небето.

— Слушайте, какво изобщо става? … — до тях се приближи владетелят на Холд Иста, Уорбрет — Тези двата последни са стари, нали? Или аз вече нищо не разбирам от дракони!

— Брачният полет бе обявен за открит, — отвърна Ф’лар. Но Уорбрет вече забеляза разстроеният Д’рам.

— Открит? За стари дракони? Струва ми се, че ти сам беше поставил условие да участват само млади и то само такива, които нито веднъж не са преследвали кралица. Не, съвсем не ми е по сърце Предводител да стане някой стар… не става дума за теб Д’рам. Просто, ние — лордовете и владетелите малко се стряскаме от такива резки промени… — Уорбрет хвърли поглед нагоре. — Нима ще успеят да изпреварят младите? Това е някаква побъркано преследване!

— Те имаха право да направят опит, — отвърна Ф’лар. — Д’рам, докато чакаме да пийнем по чашка?…

— Да, разбира се. Лорд Уорбрет… — Д’рам се стегна и с жест покани Уорбрет и другите гости към жилищните пещери.