— Не преживявай толкова. — Лордът го потупа ободряващо по рамото. — Вярно е, че вторият дракон прекрасно излетя от място, но аз вярвам в Г’денед и Барнат. Отличен младеж и великолепен дракон! И вече веднъж е догонвал Кайлит!
Робинтън отново се задъха — радостен от това, че лордът погрешно изтълкува причината за вълнението на Д’рам.
— Да, Кайлит вече е летяла с Барнат и в люпилото й имаше тридесет и четири яйца. — отвърна Ф’лар. — Понякога младите кралици не могат да дадат много яйца, но потомството й беше здраво и силно. Кралско яйце нямаше, но това често се случва, когато в Уейра няма недостатък на кралици. Колкото до предишните полети, привързаността разбира се оказва влияние, независимо от придирчивостта на кралицата. Но, няма как да твърдим отсега.
Робинтън забеляза, как са напрегнати лицата на жителите на Уейра, които сервираха вино и закуски на гостите. Много ли от тях познаха южняците? Дори да беше така, никой не направи коментар в присъствието на Лорд Уорбрет…
Т’куловият Салт беше опитен: навярно десетки пъти беше настигал своята кралица. Но колко ще струва опитът му, ако не може да хване Кайлит в първите минути на полета? Ще се умори много по-бързо от младите. Ще се измори и ще изостане. Съперниците бяха прекалено силни за него. Робинтън знаеше, колко старателно избираше Н’тон четиримата бронзови ездачи, представящи тук Форт Уейр. Всички бяха помощници на Предводителя и всеки от тях се бе показал като добър водач по време на Нишковалежите.
Ф’лар представи само три претендента, но всеки от тях бе способен и достоен да води Уейр. Менестрелът не се съмняваше, че Телгар, Иген и Високите хълмове също ще окажат чест на Д’рам и уейра му, като изпратят най-добрите.
От шестте Уейра, Иста беше най-малкият и особено много се нуждаеше от това, жителите му да живеят дружно, като семейство.
Робинтън отпи от виното, като се надяваше това да облекчи болката в лявата страна на гърдите. Не можеше да разбере каква е причината. Но виното му бе помагало срещу много болести. Той изчака докато Д’рам се обърне, наля вино в чашата му и заслужи благодарствен поглед от Ф’лар.
Жителите на Уейра минаваха покрай масата да поздравят Д’рам и Уорбрет Те бяха искрено радостни да видят своя предишен Предводител и Д’рам постепенно се поободри — започна да се шегува и усмихва в отговор. Вълнението им все още се набиваше на очи, но вече лесно можеше да бъде приписано, като естествено безпокойство за изхода от състезанието.
Имаше и още нещо, за което Робинтън трябваше да поразмисли, а именно — споменаването на яйцето — толкова яростно изпуснатата от Т’кул реплика „Защо ни отнехте яйцето? Как го открихте?…“
Нима Т’кул така и не беше разбрал, че яйцето го върна някой от самите южняци? …
Внезапно менестрелът замря, потресен от неочакваната мисъл. Този, който върна яйцето можеше да бъде всеки друг, но не и южняк. Иначе Т’кул отдавна щеше да го е разкрил и наказал…
Дано само нито един от старите дракони не умре в преследването за кралицата!… Робинтън си повтаряше това, като молитва. Но колко е типично това за Старовремците — да се появят неканени и да развалят тържеството!
Нима животът в Южния уейр беше станал толкова непоносим, че Т’кул беше предпочел хладнокръвно да рискува живота на дракона си? … Робинтън добре познаваше Южния Уейр, разположен в неголяма, удивително красива долина, — райско място в сравнение с пустинния Уейр Високите Хълмове. Имаше голяма, добре построена къща посред огромен двор, на който Нишките нямаше да намерят и тревичка. Имаше прекрасен климат, гори с плодови дръвчета и много дивеч за драконите. И единствената им работа беше да защитават един малък холд на брега на океана…
Робинтън отново си спомни тежката омраза в очите на Т’кул. Не, непоносимият живот нямаше нищо общо. Бившият Предводител беше воден само от злоба и завист. Той така и не се примири с заточението — даже и такова благодатно място, като Южния му стана омразно.
„Трябва кралиците наистина да са остарели толкова, че повече да не летят, — помисли си Робинтън. — Но това не е станало изведнъж. А и бронзовите също стареят, кръвта им не кипва толкова лесно както преди. Надали толкова тъгуват за брачните полети…“
От друга страна, никой не беше прогонил Т’кул заедно с Мардра, Т’тон и другите твърдоглави и упорити Старовремци. Никой не му пречеше да се примири със старшинството на Бенден и да признае правата и свободите, които си бяха заслужили жителите на холдовете за четиристотинте Оборота от времето на предишното преминаване. И да продължи да бъде Предводител на Уейра си при тези условия.