Пендъргаст наклони глава.
- Можем да поговорим друг път за това.
Кори се обърна към Стейси.
- На теб също дължа извинение. Наистина се срамувам, че заподозрях теб и Тед... Боже, направо не мога да повярвам, че той е подпалвачът. От това ме побиват тръпки.
- От една страна - намеси се Пендъргаст, - не Роман е отговорен за постъпките си, а живакът в неговия мозък, който е тровил невроните му, откакто се е озовал в утробата на своята майка. Той не е по-голям престъпник от онези миньори, които са полудели от работата в топилнята и накрая са станали канибали. И той, и те са жертви. Истинските престъпници със сигурност са други, едно семейство, чиито злодеяния са започнали преди век и половина. И сега, когато ФБР се е заело с това, семейството ще трябва да си плати. Може би не толкова жестоко колкото госпожа Кърмоуд, но въпреки това ще платят.
Кори потрепери. Докато Пендъргаст не ѝ съобщи, тя нямаше и най-малка представа, че през цялото време, докато е била прикована за тръбите, госпожа Кърмоуд също е била в сградата - в далечния ѝ край, също заключена за помпата и вероятно в безсъзнание, след като Тед я беше пребил. О, боже, как ще се погрижа за тази кучка, беше казал той...
- Толкова бързах, за да се спася от пламъците, че не съм я видяла - каза тя извинително. - Не съм сигурна, че някой заслужава да бъде изгорен жив. Да умре по този начин.
Изражението на Пендъргаст показваше, че не е съгласен.
- Няма как Тед да е знаел, че Кърмоуд и Стафърд са виновни за неговата лудост, нали? - попита Кори.
Пендъргаст поклати глава.
- Не. Смъртта ѝ от неговите ръце е просто поетично възмездие, нищо повече.
- Надявам се, че останалите ще изгният в затвора - подхвърли Стейси.
След известно мълчание Кори попита:
- Наистина ли помисли, че овъгленият труп на Кърмоуд е моят?
- Не се съмнявах - отговори Пендъргаст. - Ако можех да мисля по-ясно, вероятно щях да се сетя, че Кърмоуд е следващата възможна жертва на Тед. Тя олицетворяваше всичко, което той е презирал. Цялото това аутодафе високо в планината е било организирано за нея, а не за теб. Ти попадна съвсем случайно в ръцете му. Обаче аз, Кори, също имам въпрос. Как отключи белезниците?
- О, бяха скапани стари белезници. Когато се опитвах да отключа катинара на входа на мината, пъхнах шперцовете между външната и вътрешната си ръкавица. Защото, както много добре знаеш, човек трябва да използва няколко едновременно.
Пендъргаст кимна.
- Така е.
- Отне ми известно време, докато си спомня - толкова бях уплашена. Тед беше... през живота си не съм виждала подобно нещо. Начинът, по който превключваше от ярост и крясъци в студена пресметливост... Божичко, беше почти толкова плашещо, колкото самият пожар.
- Често срещано поведение при живачно отравяне. И това вероятно обяснява загадката с изкривените тръби при втория пожар...
- О, хайде да отворим подаръците и да не говорим повече за това - бързо предложи Стейси.
- Съжалявам, че не мога да ви подаря нищо - извини се Кори.
- Била си заета - успокои я Пендъргаст. - И докато сме още на тази вълна, предвид онова, което ти се случи в пещерите Краус в Медисин Крийк, ще те посъветвам за в бъдеще да избягваш подземните лабиринти, особено когато са пълни с готови да убиват маниаци. - Той замълча за кратко. - Между другото, много съжалявам за пръста ти.
- Предполагам, че ще свикна. Може да се приеме за нещо почти колоритно като носенето на превръзка на окото.
Пендъргаст вдигна един малък пакет и го заоглежда. Нямаше визитка, а името беше изписано на ръка.
- Капитане, това от теб ли е?
- Да.
Агентът махна опаковката, от която се показа кутийка, тапицирана с кадифе. Той я отвори. Вътре върху сатен лежеше Пурпурно сърце1.
Той го гледа втренчено дълго време и накрая каза:
- Как бих могъл да го приема?
- Защото имам още три, освен това държа да го вземеш. Заслужаваш медал, защото ми спаси живота.
- Капитан Баудри...
- Честна дума. Бях изгубила посоката, бях объркана, напивах се всяка вечер до забрава, докато един ден най-неочаквано не ми се обади. Повика ме тук, обясни ми за моя предшественик, даде ми някаква цел. И най-вече показа уважение към мен.
Пендъргаст се поколеба. После вдигна медала и каза:
- Ще го ценя високо.
- Честита Коледа с три дни закъснение.