Началникът спря на разчистено от снега място пред най-големия хангар, паркира и слезе. Кори го последва. Беше студен ден, но не прекалено. Вероятно три-четири градуса, без вятър. В голямата складова врата имаше по-малка, вградена в единия ѝ край. Нея отключи началник Морис. Кори го последва в тъмното пространство и миризмата се стовари върху ѝ. Не беше неприятна. Не миришеше на гнило, а силно на пръст.
Началникът натисна с дланта си няколко ключа за осветление и всичко беше залято в жълтеникава светлина. В склада беше по-студено, отколкото навън, и Кори се загърна по-стегнато, защото започна да трепери. В предната част на хангара, на практика в сянката на голямата врата, бяха подредени в една линия шест моторни шейни. Почти всички бяха от една и съща марка. Зад тях се виждаха няколко верижни машини за обработка на пистите. Някои от тях изглеждаха наистина като антики с широките вериги и заоблените си кабини. Корпусите им препречваха погледа към задната част на постройката. Полицаят и Кори започнаха да се провират между планинските машини и стигнаха до отворено пространство. Тук беше временното гробище, простряно върху брезенти: спретнати редове пластмасови ковчези в бебешко синьо, като онези, които използваха патолозите, за да отнасят останки от местопрестъплението.
Отидоха до най-близкия ред и Кори видя първата кутия. С тиксо на капака беше залепено голямо картонче с разпечатана информация. Кори клекна, за да я прочете. Посочваше се къде са намерени останките в гробището, добавена бе снимка на гроба; беше оставено място да се отбележи дали е имало надгробен камък, или не; и ако има - място за информацията на него, заедно с друга снимка. Всичко беше номерирано, каталогизирано и подредено. Кори изпита облекчение: тук нямаше да има проблеми с документирането.
- Надгробните камъни са ей там - каза началник Морис. Той посочи към една далечна стена, край която беше подредена разнообразна сбирка от надгробни камъни - няколко луксозни от шисти или мрамор. Обаче повечето бяха каменни блокове или скали с изсечени по тях букви. Те също бяха каталогизирани и паспортирани.
- Имаме около сто и трийсет тела - продължи началникът. - И близо сто надгробни паметници. Останалите - не знаем кои са тези хора. Може да са имали дървени кръстове, а може някои надгробни паметници да са се загубили или да са били откраднати.
- Посочва ли някой от тях жертвите на мечката?
- Не. Те са традиционни: имена, дати, понякога някоя мисъл от Библията или обикновена религиозна епитафия. Обикновено причината за смъртта не се слага на надгробния камък. А да те изяде мечка не е нещо, с което би искал да те запомнят.
Кори кимна. Всъщност това нямаше значение, защото докато четеше местните вестници, вече беше съставила списък с жертвите.
- Може ли да отворим една от кутиите? - попита тя.
- Не виждам защо не. - Морис сграбчи дръжката на най-близката.
- Чакайте, имам списък. - Кори зарови из чантата и извади папката. - Хайде да потърсим някоя от жертвите.
- Добре.
Прекараха пет минути в обикаляне между ковчезите, докато Кори не откри един, който отговаряше на име в списъка. Емет Баудри.
- Ето този, моля - каза тя.
Морис хвана дръжката и вдигна капака.
Вътре лежаха останките от чамов ковчег, в който лежеше скелет. Капакът се беше разпаднал на парчета върху скелета и около него. Кори нетърпеливо се втренчи в него. Костите от двете ръце и единият крак лежаха от едната страна, черепът беше смазан, гръдният кош - разкъсан, а двете бедрени кости бяха натрошени на парчета, схрускани от мощни челюсти, без съмнение, за да стигнат до костния мозък. По време на следването си в „Джон Джей“ Кори беше проучила множество скелети, разкриващи предсмъртно насилие, но нямаше нищо подобно. Нищо.
- Боже, тази мечка не се е шегувала.
- Прав сте.
Докато оглеждаше костите, Кори забеляза нещо - бледи следи по гръдния кош. Тя коленичи, за да ги види отблизо, опитвайки се да ги различи. Сега имаше нужда от лупа. Очите ѝ се плъзнаха настрани и върху бедрената кост забеляза същите следи. Протегна се да вземе костта.
- Ало, без пипане!
- Само да я погледна отблизо.
- Не - забрани началникът. - Хайде, стига толкова.
- Само минутка - помоли се Кори.
- Съжалявам. - Той сложи капака на кутията на мястото му. - По-късно ще имате достатъчно време.
Кори се изправи. Беше объркана, несигурна какво е видяла. Може би бе плод на въображението ѝ. Както и да е, белезите със сигурност трябваше да са отпреди смъртта. В това нямаше нищо тайнствено. По онова време Роринг Форк е бил брутално място. Може би мъжът беше оживял след бой с ножове. Тя поклати глава.