През есента на 1876 г., точно преди падането на първия сняг, убийствата спрели. С течение на времето хората започнали да си мислят, че мечката е отишла на друго място, умряла или може би заспала зимен сън. Следващата пролет имало известни страхове, но когато убийствата не се подновили...
Кори почувства вибрациите на телефона си, извади го от ръчната си чанта и видя, че я търсят от полицейското управление. Тя се огледа и щом откри, че библиотеката е празна, като се изключи библиотекарят, любител на ските и снегомобилите, седнал на мястото си зад заемното гише и забил нос в Джак Керуак, реши, че може да отговори на обаждането.
Но не я търсеше началникът, а неговата секретарка. Преди Кори да успее да избълва обичайните любезности, жената заговори бързо и задъхано:
- Началникът много съжалява, но стана така, че не може да ви даде разрешение да изследвате останките.
На Кори ѝ пресъхна устата.
- Какво? - успя да изграчи. - Чакайте малко...
- Днес през целия ден има срещи, затова ме помоли да ви се обадя. Нали разбирате...
- Но той ми каза...
- Няма да е възможно. Много съжалява, че не може да ви помогне...
- Но защо? - успя да изплаче Кори.
- Съжалявам, но не знам подробности.
- Мога ли да говоря с него?
- Цял ден има срещи и така ще бъде... ъъъ... до края на седмицата.
- До края на седмицата? Но вчера ми каза...
- Съжалявам. Нали ви казах, че не съм запозната с неговите основания.
- Вижте - започна Кори, опитвайки се да овладее гласа си, но не постигна голям успех, - вчера той лично ми каза, че няма да има никакви трудности. Че ще ми разреши. А сега си променя мнението и отказва да каже защо и... а след това възлага на вас да ми биете шута! Не е честно!
В отговор чу едно последно ледено „ще ми се да можех да ви помогна, но решението е окончателно“, последвано от решително щракване. Линията прекъсна.
Кори седна и заблъска с длан по масата:
- Мамка му, мамка му, мамка му!
После вдигна поглед. Тед я гледаше ококорен.
- По дяволите - възкликна Кори и закри уста с длан, - обезпокоих цялата библиотека.
С усмивка той вдигна ръка, за да я успокои.
- Както и сама можеш да видиш, в момента няма никого тук. - Поколеба се, но после излезе иззад бюрото си и се приближи. Заговори отново, но сега гласът му беше преминал в шепот. - Мисля, че знам какво става тук.
- Знаеш? Тогава те моля да ми обясниш.
Макар да нямаше никого наоколо, той сниши още глас.
- Госпожа Кьрмоуд.
- Кой?
- Госпожа Бети Браун Кърмоуд влезе под кожата му.
- Коя е Бети Браун Кърмоуд?
Той завъртя очи и плахо се огледа.
- Откъде да започна? Първо, притежава агенцията за недвижими имоти „Таун&Маунт“, която е най-яката в града. Председател е на асоциацията на „Съседите от „Хайтс“ и беше силата зад преместването на гробището. По принцип е една от онези самодоволни жени, които управляват всичко и всеки и не търпят никакво несъгласие. Факт е, че тази жена е истинската власт в града.
- И подобна жена притежава влияние върху полицейския началник?
Тед се засмя.
- Нали се запозна с Морис? Мил човек. Всички му влияят. Но най-вече тя. Казвам ти - направо е страховита. Дори повече от онзи неин зет Монтебело. Сигурен съм, че Морис наистина е възнамерявал да ти даде разрешение. Докато не се е обадил на Кърмоуд.
- Но защо ѝ е да ме спира? Какво ще ѝ навреди?
- Ето това е - каза Тед, - което трябва да разбереш.
7
На следващата сутрин в девет Кори паркира наетата кола пред „Хайтс“. След това пазачът, който не беше дори наполовина толкова любезен, както предишния ден, когато беше минала оттук с началника, нахално дълго проверява личната ѝ карта. После се обади да провери наистина ли има среща, като през цялото време стрелкаше презрителни погледи към колата под наем.
Кори внимаваше да се държи учтиво и най-накрая подкара към клуба и офисите на строителната компания. Скоро пред погледа ѝ се показаха грозд сгради долу в долината: живописна група със снежни гугли и висулки по улуците и димящи каменни комини. Отвъд тях, доста нагоре по далечния склон на долината, се виждаше огромен мръсен белег в снега от вървящото строителство - без съмнение новите клуб и СПА. Виждаха се работещи багери и пълзящи самосвали, заети с изкопни работи за основите. Тя не можа да не се попита защо им е нужен нов клуб, след като старият изглеждаше твърде добре.