- Това е неуважително - твърдо каза Кърмоуд. - Не е християнско. В града мнозина ще го сметнат за много обидно. Ние сме пазители на тези останки и приемаме нашата отговорност много сериозно. Не мога при никакви обстоятелства да разреша подобно нещо.
- Но... - Кори почувства как започва да се ядосва въпреки усилията, които полагаше да се сдържа. - Но...вие самите ги изкопахте?
Настана мълчание. После Кърмоуд заговори тихо:
- Това решение беше взето много отдавна. По-точно през 1978 година. Градът се подписа под него. Тук, в „Хайтс“, ние планирахме този нов клуб и СПА в продължение на почти цяло десетилетие.
- Защо ви е нов клуб, когато вече си имате, и то прекрасен?
- Трябва ни по-голям, който ще обслужва третия етап, когато открием Уест Маунтин за строителството на определен брой домове по поръчка. Нека повторя, както вече ви казах, че това се планира от години. Ние носим отговорност пред нашите собственици и инвеститори.
Нашите собственици и инвеститори.
- Единственото, което искам, е с възможно най-голям респект да проуча костите с действителни и важни научни намерения. В това няма и капчица неуважение, нали?
Госпожа Кърмоуд се изправи с широка фалшива усмивка, лепната на лицето ѝ.
- Госпожице Суонсън, решението, което беше взето, е окончателно. А аз съм много зает човек и сега е време да си вървите.
Кори стана. Усещаше в себе си онова старо, кипващо кръвта чувство.
- Вие сте изкопали цялото гробище, за да спечелите пари от строителство, захвърляте останките в пластмасови кутии в някакъв склад за скиорско оборудване и идвате да ми кажете, че аз ще се отнеса неуважително, като изследвам костите? Вие сте чисто и просто един лицемер!
Лицето на Кърмоуд пребледня. Кори видя, как една вена на напудрената ѝ шия започна да пулсира. Гласът ѝ се сниши и стана почти мъжки.
- Ах, ти, малка кучко. Давам ти пет минути да напуснеш сградата. Ако някога посмееш да дойдеш отново, ще накарам да те арестуват за нахлуване в чужда собственост. А сега изчезвай.
Кори изведнъж се успокои напълно. Това беше краят. Всичко свърши. Но нямаше да позволи на никого да я нарича кучка. Тя се вторачи в госпожа Кърмоуд с присвити очи.
- Наричаш се старши пастор в църквата? Та ти не си християнка. Ти си някакъв шибан фалшификат. Измамен, алчен, лъжлив.
По пътя на Кори обратно към Базалт започна да вали сняг. Докато пълзеше с двайсет километра в час, а чистачките пляскаха наляво-надясно без особен резултат, ѝ хрумна една идея. Онези анормални следи, които беше забелязала по костите... с проблясъка на внезапно озарение, тя разбра, че е възможно да имат и друго обяснение.
8
Докато лежеше в леглото си в мотел „Клауд Найн“ в Базалт, Колорадо, Кори взе решение. Ако белезите по костите бяха онова, което тя смяташе, че са, проблемите ѝ щяха да бъдат решени. Нямаше да има друг избор: останките трябваше да бъдат проучени. Дори Кърмоуд нямаше да може да попречи. Това щеше да бъде нейният коз.
Но само ако успее да го докаже.
И за да го направи, отново се нуждаеше от достъп до костите. Пет минути щяха да са достатъчни, за да ги заснеме с мощната макролеща на своя фотоапарат.
Но как да стане?
Още преди да си зададе въпроса, вече знаеше отговора - налагаше се да влезе със взлом.
Пред нея се изправиха всички доводи против подобно действие: взломът е углавно престъпление; освен това подобна постъпка е неетична; ако я хванат, цялата ѝ кариера в правоохранителните служби щеше да цопне в нужника. От друга страна, нямаше да бъде чак толкова трудно. По време на посещението им преди два дни началникът не изключи някаква алармена система или друга апаратура за охрана. Просто отключи катинара на вратата и влязоха. Хангарът беше отделен от строителната площадка, заобиколен от висока дървена ограда и скрит от дърветата. Отчасти беше открит към една от ски пистите, но през нощта нямаше кой да кара ски. Складът беше отбелязан на пътните карти за района. Там беше посочен черен път, който водеше от склада за ски екипировка към района на пистите до хангара, заобикаляйки напълно „Хайтс“.
Докато претегляше за и против, Кори си зададе въпроса: какво би направил Пендъргаст? Той никога не оставяше правните условности да стоят на пътя към истината и справедливостта. Със сигурност щеше да проникне вътре, за да получи информацията, която му трябва. Макар да беше твърде късно да постигне справедливост за Емет Баудри, за истината никога не беше късно.
В полунощ беше спряло да вали и небето остана напълно чисто, блестящо от лунния сърп. Беше много студено. Според приложението за синоптичната прогноза на айпада на Кори беше минус петнайсет градуса. Разбира се, навън усещането беше като за минус двайсет и пет. Черният път се оказа проходим само за моторни шейни. Беше покрит с отъпкан на камък сняг, но по него можеше да се върви.