Тя остави колата в подножието на пътя под група високи дървета, за да е колкото може по-незабележима. Започна да се катери нагоре с усилие, защото раницата ѝ беше пълна с апаратура: фотоапаратът с тринога и макрообектив, преносима лампа и акумулатор за нея, лупи, фенерче, ножица за болтове, найлонови пликове с цип и айпада със свалени на него учебници и монографии на тема остеологически анализ на нараняванията. Бедният на кислород планински въздух я караше да се задъхва, парата от учестеното ѝ дишане блестеше на лунната светлина. Докато се катереше, падналият пресен сняг скриптеше под стъпките ѝ, притиснат в отъпкания слой отдолу. Под нея светлините на града се бяха разпрострели като магически килим. Горе се виждаше складът, осветен от лампи на високи стълбове, които сияеха жълтеникаво през дърветата. Беше два през нощта и навсякъде беше спокойно. Чифт фарове бяха единственото движение високо в планината, където работеха машините, поддържащи пистите.
Беше си повтаряла отново и отново последователността на действията, които трябва да предприеме. После ги преподреждаше и усъвършенстваше, за да прекара колкото може по-малко време в хангара. Пет минути, най-много десет, и дим да я няма.
Когато наближи склада, се спря и внимателно проучи околността, за да се увери, че е сама. След това се приближи до вратата в оградата и надникна над нея. Вляво беше лошо осветената странична врата, която двамата с началника бяха използвали. Пред прага имаше навят сняг. Вратата беше заключена с катинар, но Кори по навик носеше комплект шперцове. В гимназията беше научила почти наизуст справочника, известен като „Ръководство по отключване с шперцове на Масачузетския институт по технологиите“ с автор Тед Инструмента, и много се гордееше с уменията си. Катинарът беше от най-обикновените, които в железарските магазини вървяха по десет долара парчето, така че не представляваше някаква трудност. Проблемът беше, че трябваше да прекоси осветения район, за да стигне до вратата. После трябваше да остане в осветения участък, докато отключва катинара. Това беше едната от двете неизбежни опасности в нейния план.
Тя чакаше и се ослушваше, но всичко си оставаше спокойно. Верижните отъпкващи машини бяха високо в планината и както изглеждаше, скоро нямаше да минат оттук.
След като си пое дълбоко дъх, се прехвърли през оградата и се втурна през осветения участък. Вече беше извадила комплекта шперцове и го държеше в ръка. Самият катинар бе замръзнал и пръстите ѝ станаха безчувствени от студа. Въпреки това ѝ трябваха само двайсет секунди, за да го отключи. Отвори вратата, вмъкна се вътре и тихо я затвори след себе си.
В хангара беше ужасно студено. След като изрови малко светодиодно фенерче от раницата си, Кори го включи и бързо закрачи покрай редиците моторни шейни и древни верижни машини за обработка на пистите към задния край на постройката. Ковчезите, подредени в спретнати редици, блестяха матово на светлината от фенерчето. Отне ѝ само миг, за да открие ковчега на Емет Баудри. Внимателно свали капака, опитвайки се да вдига колкото може по-малко шум. После коленичи и плъзна светлинния лъч по костите. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите, а ръцете трепереха. Отново глас в нея посочи, че това е едно от най-глупавите неща, които някога е правила, и друг глас възрази, че е единственото, което може да направи.
Стегни се - прошепна си тя. - Съсредоточи се.
Започна да следва съставения наум план и свали отново ръкавиците си. След това остави раницата на земята и я отвори. Бързо сложи лупата на окото, отново надяна ръкавиците, извади счупената бедрена кост, която бе забелязала по-рано, и се вторачи в нея под светлината на фенерчето. По кортикалния слой на костта се виждаха няколко дълги успоредни драскотини. Кори ги огледа внимателно за някакви признаци на оздравяване, изменение на костта или периостално израстване, но такива нямаше. Дългите белези бяха чисти, свежи и не показваха признаци за костна реакция. Това означаваше, че одраскването се е случило предсмъртно - в момента на смъртта.
Никаква мечка не би могла да остави такива белези. Те бяха направени с груб инструмент, може би острието на тъп нож, очевидно с цел да се свали месото от костта.